Виждаше как момичето се крие в мрака и се чудеше дали и то ги е видяло. Лари дъвчеше нокътя на палеца си, като се опитваше да измисли някакъв план, като същевременно съжаляваше заради дрогата, която изпуши преди малко. Тя го беше размекнала, разбира се, така че точно сега той просто не можеше да разсъждава нормално. Дали да се заеме сериозно с Милър сега и да предизвика разиграването на някоя сцена или да чака, докато дойде Кубето? Но ако той действа сега, бръснатата глава най-вероятно ще си присвои всички заслуги.
Когато влакът пристигна, Макфийли все още се двоумеше, но моментално се сети, че момичето ще се крие в мрака и в последния момент ще се качи на влака. Кубето все още не се виждаше никакъв. Къде ли се е дянал тоя тип?
Влакът пристига…
Макфийли се втурна към влака, застана на вратата, като нарочно изчакваше Милър да направи своя ход.
Освободете вратите.
Тъкмо да слезе от влака и жената излезе бързо от мрака и скочи във вагона. В момента, в който вратите се затвориха със съскане и влакът потегли, Лари се обърна и видя как Кубето и другите двама тичат по перона. Лари се ухили, като видя израза на лицата им, но усмивката му се стопи, като се сети, че не знае къде отива влакът… и като бръкна в джобовете си, той установи, че има точно една лира и петдесет пенса, което едва стигаше да се обади по телефона, камо ли да се върне в апартамента си. Сега беше заклещен във влака с Милър. Той се изправи, погледна към вътрешността на влака и по пълните му устни се изви победоносна усмивка. В дрогирания му мозък се раждаше идея. Той беше съм във влака с Милър… което означава, че тя е негова и оня ненормалник с бръснатата глава даже не може и да се опита да му открадне наградата.
Като си проправяше път през множеството пътници към вратата, свързваща вагоните, той се зачуди колко ли би платил Елиът, ако му върне момичето.
28.
По-късно потресените свидетели описаха случилото се по един и същи начин.
Марта Хил, която се връщала в Лондон след гости заедно с внуците си, свидетелства, че някакъв русокос младеж минал през вратите на съседния вагон и се доближил до разчорлената мръсна на вид млада жена, която седяла свита, скръстила ръце на гърдите си. Двамата вероятно се познавали. Марта Хил останала с впечатлението, че русокосият се обърнал към младата жена по име — Сара. Тя видяла как двамата разменили няколко думи.
Джонас Готлиб се връщал след тридесет и шестчасова смяна и дремел на мястото си, когато чул отварянето на плъзгащите се врати между вагоните и видял как някакъв младеж с дълга мръсна руса коса влязъл вътре. Движел се нестабилно между седалките, въпреки че влакът возел меко, така че Готлиб предположил, че младежът е или пиян, или друсан. Той спрял пред една млада жена, която го гледала с възпалени хлътнали очи със зачервени клепачи. Джонас Готлиб ги помислил за наркомани. Той чул как русокосият младеж се обърнал към момичето по име и ги гледал, докато си говорели.
Сара беше задрямала. Кратката й почивка се прекъсваше от ярки сънища, пълни с насилие, в които тя се биеше със страховити твари с някакъв блестящ меч…
— Милър…
Изричането на името й моментално я събуди и тя вдигна очи към кльощавия русокос младеж с неспокойно стрелкащи се очи. Той облиза напуканите си устни и се усмихна, като откри пожълтелите си зъби.
— Здравей, Сара — каза той и обърна ръката си, в която проблесна хирургически скалпел. — Нещо против малко да си поговорим? — прошепна той и седна до нея. — А си мръднала, а съм ти извадил окото! — Той наклони оръжието, който хвърли метален отблясък в лицето на Сара. — Като те прибера, очи няма да ти трябват.
— Остави ме на мира, моля те, остави ме на мира! — прошепна Сара. Сърцето й биеше толкова силно, че тя усещаше как се удря в ребрата й.
— Слизаме на следващата спирка, ти идваш с мен мирно и тихо като добро момиченце. А сега ми дай тази торба — бавничко!
Сара не помръдна.
— Глуха ли си? — ухили се наркоманчето. — Бабето се оказа инат… и ти видя какво направихме с нея, нали така? — Той отново се разхили. — Само че ти не си някое грозно мишле. Най-напред бихме могли да се позабавляваме с тебе. Сега давай торбата!
Внезапно парчето желязо в скута й натежа много. Сара почти си представи как се притиска в корема й. Побиха я студени тръпки, по гърдите й запълзя странно усещане за изтръпване, стисна белите й дробове и ускори биенето на сърцето й. Тя бръкна в торбата и пръстите й обвиха ръждясалата глава на ефеса, загалиха древните добре излъскани от употреба жлебове.