Выбрать главу

Отсреща вдигнаха слушалката още на първото иззвъняване. Както обикновено от другата страна не отговори никой.

— Аз съм — каза Елиът.

— Момичето? — попита дрезгавият, надменен глас от другата страна.

— Още не сме я намерили, избяга ни с влака. Един от моите хора е бил с нея, но е станало някакво произшествие и Милър го убила.

— Убила го? — въпросът увисна във въздуха.

Елиът пое дълбоко въздух.

— Според мен е използвала меча.

Отсреща треснаха слушалката толкова силно, че го заболя ухото.

32.

— Лоши новини? — попита Вивиан. Тя се плъзна по леглото, коленичи зад съблечения мъж, като обви с ръце голото му тяло и притисна гърдите си в раменете му.

— Мечът е опитал вкуса на кръвта! — изкрещя Ахриман с ярост и страх. — Опитал е кръв… но не кръв на свой Пазител. — Той отблъсна жената и стана от леглото. Направи няколко гневни крачки и отново се обърна към нея — Знаеш ли какво означава това?

— Още една светиня се е задействала? — каза неуверено тя. — Но досега ти активизираше предметите с кръвта и болката на Пазителите…

— Да, на Пазителите! Но Милър е извършила убийство с меча, позволила му е да вкуси неосветена кръв! — Гласът на Ахриман заплашваше да избухне. Той целият трепереше. — Имаш ли изобщо представа какви ще са последиците?

Жената поклати глава и кичур дълга тъмна коса се спусна пред очите й.

— Силата в светинята е спала векове. Кръвта на Пазителите активизира предмета, но и го успокоява, като го оставя пълен със сила. Милър обаче му е дала да пие душа. След като вече се е събудил, той ще почне да се обновява… и то не само тук, но и в Другия свят. Дори сега неговата енергия най-вероятно пръска вълните си по Астрала. — Мъжът спря изведнъж, после се наведе към нея, хвана брадичката й и вдигна лицето й към своето. — Можеш ли да го намериш? Можеш ли да проследиш смущение в Астрала?

— Вероятно… — отвърна неуверено тя.

— Тогава действай. Веднага! — Пълните му устни се изкривиха в усмивка. — Ако успееш да го откриеш, тогава ще можем да го проследим назад до момичето.

Жената се усмихна похотливо.

— Ще имам нужда от твоята сила, щом тръгвам на приключение…

Елиът кара безцелно около час. Лъскавата черна кола се движеше тихо из вечно будните лондонски улици. В сърцето му се беше настанил страх — положението ставаше неуправляемо и май беше време да се махне от града.

Телефонът му избръмча. Стреснат, Елиът натисна рязко спирачките. Отзад се разнесе мощен клаксон. Никой нямаше телефонния му номер. Телефонът беше от евтините, с предплатена карта, и той го използваше само за изходящи обаждания. На малкия правоъгълен дисплей се изписа номер, който не фигурираше в телефона. Избръмча поне дванадесет пъти, преди Елиът най-накрая да отговори.

Моментално позна пресипналия глас и почувства как тънка струйка страх пълзи по тялото му. По какъв начин този човек се е сдобил с номера му?

— Джудит Уокър има племенник, някой си Оуен Уокър. Живее сам в апартамент в „Скарсдейл Вилас“. Милър вече е била там, предала му е меча.

Елиът изтърси:

— Как така ти…

— Знам! — Раздаде се сух, стържещ кикот отсреща. — Аз знам всичко, господин Елиът. Всичко! Запомни това!

33.

— На пръв поглед прилича на дело, което се закрива веднага след като е образувано — уморено каза Виктория Хийт и токчетата й затракаха по облицования с плочки под на моргата. Минаваше десет, а тя беше на крак от почти шестнадесет часа.

— В гласа ти звучи „но“… — рече Тони Фулър.

— Не вярвам да е имала време. Това е почти невъзможно.

— Съгласен съм.

— Съгласен си?

— Естествено! — Тони Фулър ровеше из джобовете си и накрая извади една кафява кърпа, която държеше специално за посещенията в моргата. — Мисля, че на Милър някой й помага. Приятел или няколко приятели, които са започнали процедурата, така да се каже.

— И вие мислите, че този труп е един от приятелите й?

— Готов съм да се обзаложа. Свидетелите от влака казаха, че не се познават помежду си. Може би този приятел се е опитвал да изнудва Милър… и Милър го е убила.

— Но защо? Няма никаква логика.

Тони Фулър се ухили кисело.

— След известно време ще си дадеш сметка, че в голяма част от полицейската работа обикновено няма много логика. Във всички тези убийства, улични грабежи, обири, изнасилвания понякога има схема, но обикновено е просто една голяма боза.