— Къде отидоха?
Скитникът показа с дълги мръсни нокти.
— Ей там…
Сара Милър погледна към апартамента на Оуен Уокър. Някаква студена и кисела маса се утаи дълбоко в стомаха й — тя доведе убийците право при Оуен.
Щяха да го убият и тя щеше да е виновна за смъртта му.
37.
Притисната до студената каменна стена, Сара ги чуваше как го измъчват.
Един от мъжете с гнусен глас изричаше гнусни думи, пълни с омраза и удоволствие. След това чу задавено пъшкане, нещо като писък, последван от кискане.
Те го измъчваха поради същата причина, заради която убиха и леля му — заради меча в торбата.
Сара хвърли бърз поглед през счупения прозорец. Единият от нападателите беше толкова близо, че можеше да го пипне. През рамото му ясно виждаше бръснатата глава, който стоеше по-назад. Оуен и мъжът с гнусния глас не се виждаха, но тя чуваше ясно въпросите и ударите.
Външната врата се отвори тихо, щом натисна бравата. Звуците станаха по-ясни — задавените хлипания на Оуен, кискането на бръснатата глава, киселият глас на дребния…
— … Сара Милър.
Тя замръзна ужасена, като чу името си. Откъде я познават? Освен… освен… Осъзнаването се изля върху нея като студена вълна — това са същите мъже, които й бяха звънели в офиса, същите, които убиха семейството й.
Подтиквана от сляпа ярост, Сара се втурна напред, преди дори да разбере, че го прави. Времето и пространството сякаш се разпаднаха в серии замръзнали кадри.
… дребният се обръща към нея с клещи в ръка…
… един от младежите се хвърля срещу нея…
… лицето на Оуен Уокър…
И тогава дребният я удари рязко в гърдите с клещите. Болката сякаш я разкъса и тя се строполи на пода, белите й дробове се бореха за въздух. Един ботуш със стоманени налчета се насочи към главата на Сара. Тя се превъртя и ботушът успя да засегне само рамото й. Болката скова цялата й ръка. Но в този момент Сара видя, че се е озовала точно до добре познатата торба „Теско“.
— Жива! — изрева Елиът. — Искам я жива! — Той се ухили. Ето, че всичко се нарежда добре. Ще се спазари с работодателя си за Милър и отново всичко ще е наред.
Елиът наблюдаваше спокойно как бръснатата глава отново рита Милър, този път върхът на ботуша му се заби в бедрото й. Младежът се готвеше за поредния дивашки ритник, когато Милър се претърколи, извади от една торба на пода свит на ролка вестник, като разпиля из стаята разни листове.
Торбата!
Елиът замахна да я удари, но Милър вече беше застанала на едно коляно и държеше вестника здраво с двете си ръце. Тя се хвърли напред и удари бръснатата глава в слабините. Още преди да види как вестникът почервенява от кръв, Елиът знаеше какво се крие в него.
Счупеният меч пробиваше меката плът и преминаваше с лекота през тъканите, мускулите и вътрешните органи на младежа. Кръвта шуртеше и съскаше, щом докоснеше метала. Сара направи рязко движение нагоре с древното оръжие. Ръждивият ръб на меча — матов и тъп — буквално изкорми младежа.
Далечният зов на ловния рог, удар на метал с метал, песента на меча.
Сара рязко извади меча от тялото. Младежът се залюля с пепеляво лице, с широко отворени очи, с отворена уста, а с двете си ръце натискаше зейналата рана в корема си. Все още с меча в ръце, жената пристъпи напред и го стовари с все сила по врата на жертвата си. Беше изненадана, че когато главата се отдели от тялото и се търкулна, потече сравнително малко кръв.
Ловците се приближават, роговете им пищят пронизително, хрътките лаят все по-силно.
Сара Милър прескочи обезглавеното тяло и вдигна с две ръце меча над главата си. Мечът удари крушката и стаята потъна в мрак. По острието му запълзяха змийчета от бял огън.
Елиът и Кубето хукнаха навън в нощта. Тъкмо когато излязоха на улицата, се появи една полицейска кола. Двамата не обърнаха внимание на колата и се затичаха по улицата. Полицейската кола обърна и тръгна след тях.
През счупения прозорец Сара гледаше как полицейската кола тръгва след мъжете. Нямаше и капка съмнение обаче, че ще се върнат скоро. Тя се обърна към Оуен.
— Трябва да се махна от тук. Можеш ли да ме изведеш? — Тя дръпна объркания Оуен и го изправи на крака.