— Ти го уби! Ти го уби! — каза тихо Оуен. — Първо го намушка, а след това му отряза главата. Ти уби човек!
— По-точно двама. Ще ти обясня по-късно. Намираме се в голяма опасност.
Оуен почувства как му прилошава, а болката в главата беше толкова силна, че всяко мръдване беше в състояние да го накара да повърне.
— Всичко ще е наред. Ще кажа на полицаите, че си го убила, за да ме спасиш. Нали затова се върна?
Сара кимна.
— Не можех да те оставя на тези… Видях какво направиха със семейството ми… и с Джудит.
— Тези говореха за леля ми и казаха… казаха… — Той се замисли за момент. — Казаха, че е мъртва — прошепна дрезгаво накрая.
Сара стисна ръката на Оуен. Опитваше се да диша през уста, защото смрадта от мъртвото тяло беше непоносима… ужасяваща смесица от воня на изпражнения, урина и кръв.
— Леля ти е мъртва, Оуен. Тези мръсници я убиха, заради торбата с меча, която ти предадох. Тя не искаше да им я дава, не искаше и да им каже къде е. Леля ти беше силен човек, чак до самия край. Тя ме помоли да ти донеса торбата и меча и ми каза да ти предам, че съжалява.
— Съжалява?
— Мисля, че тя знаеше, че това ще ти донесе само нещастия. — Сара погледна право в очите му. — Мисля, че трябва да вземеш торбата и меча и да ги скриеш. Освен това, трябва и ти да се скриеш. Тези хора са убивали и преди. Избиха семейството ми, убиха и Джудит, а днес бяха готови да убият и теб. Трябва да се махнеш! Трябва да се скриеш, докато тикнат тези хора в затвора. Ето защо трябва да тръгваме и то веднага!
— Но защо?
— Не знам — каза уморено тя. — Знам само, че е свързано с меча.
— Какъв меч?
Тя вдигна желязото, което държеше в ръка. Голяма част от ръждата бе паднала и отдолу се показваше блестящ метал.
— Това е Дирнуин.
Оуен се пресегна и докосна внимателно метала. Между пръста му и меча се стрелна искра и той дръпна изплашено ръката си.
— Преди малко, когато мушкаше оня тип… мога да се закълна, че мечът беше цял-целеничък.
Сара поклати глава.
— Мечът е счупен… — Тя извърна рязко глава и стаята се завъртя пред очите й. — Чуваш ли нещо?
— Нищо. Какво има?
— Помислих си… Стори ми се, че чух рог. Ловен рог…
38.
Ужасът ги връхлетя с пълна сила, когато вече бяха на безопасно разстояние от апартамента. Кубето караше бясно, стиснал с ръце волана така, че кокалчетата му бяха побелели. Внезапно бръснатата глава сви от пътя, отвори вратата, подаде глава навън и повърна.
Кубето тръшна вратата и се облегна назад на седалката. Дишаше тежко и на пресекулки.
— Ще я убия! — удари той с пестници по волана. — Ще я утрепя тая кучка!
Успяха да се изплъзнат на ченгетата, но бръснатата глава знаеше, че ще трябва да се отърве от любимия си бус, защото със сигурност ченгетата ги засякоха. Той се обърна към Елиът.
— Ама тая каква е, бе? Аз си мислех, че е един никой, едно нищо! Ти ми каза така! — погледна той с обвинение спътника си.
— Тя е един никой — отвърна Елиът уморено.
— Ами тоя никой вече уби двама от моите хора!
— Знам! Намери някоя телефонна будка. Трябва да се обадя.
— Нали имаш мобилен, що не се обадиш от там — каза с досада Кубето. — Ти си виновен за всичко! — добави ядно той.
Ръцете на Елиът се сключиха около гърлото на Кубето. Бледите пръсти го стиснаха и дългият маникюр остави кървави полумесеци по настръхналата кожа.
Преди Кубето да успее да реагира дребният мъж извади клещите и ги щракна от двете страни на подаващия се от устата на бръснатата глава език.
— Никога повече не говори с мен по този начин! — тихо каза той и стисна клещите. — Сега слушкай какво ти говоря и го изпълнявай!
Вивиен беше в Астрала, в Другия свят, когато убиха момчето.
С лекота, резултат от дълга практика, тя разтълкува петната и линиите на пулсиращите цветове. Тя можеше да проследява развитието на събитията и да посочва съвсем точно мястото на случването им. Цветовете й изкрещяха — кобалтовосиньо-бялото от ужаса на Оуен контрастираше рязко с горскозеленото и нощносиньото на Елиът и двамата му оръженосци. Жената отбеляза, че кръвожадността на Елиът се смекчава от жълтото на сексуалната възбуда. Тогава се появи момичето, което размеси цветовете с нейни собствени цветове — студенобяло, смесено с червено и черно. Ужас! Гняв! След това и болка.