И тогава, изведнъж, нов цвят се разля в Другия свят. Запламтя яркожълта светлина, поглъщаща всички останали цветове в блясъка на ярката енергия.
Мечът отново опита вкуса на кръвта!
Древни и невероятно мощни пулсации от златна светлина затрептяха из Астрала и повлякоха Вивиен във вихрушката си. За секунда тя надзърна право долу, в Света на плътта. Видя как Сара Милър вдига счупения меч и го забива в момчето.
Вивиен се събуди с писъци, а ръцете й отчаяно се мятаха из жълтия огън, който я обля, в мига, в който мечът потъна в плътта на момчето и погълна кръвта и душата му.
Ахриман я прегърна нежно и й позволи да изтегли малко от неговата сила. Притисна главата й в гърдите си и покри голото й тяло с чаршаф, за да не види набръчканите водни мехури, които се появиха по плътта й.
— Какво видя? — попита той шепнешком, разтривайки нервно слепоочията си.
— Счупеният меч… Отново уби… Пи кръв. Енергия… Живот… Такава мощ… — с мъка изрече тя. — Такава мощ…
— Къде е той? — попита Ахриман.
— Такава мощ! — изрече Вивиен и потъна в трескав сън.
Телефонът иззвъня.
— Значи си ме провалил отново, господин Елиът, така ли? Освен това си загубил и един от хората си.
— Но как…
Нямаше начин работодателят му да знае за случилото се. Никакъв! Освен, разбира се, ако не разполага с човек, който наблюдава къщата.
— Забравяш, господин Елиът, че знам всичко, което ми е нужно да знам за теб — знам какво правиш и с кого го правиш, знам къде ходиш, с кого се виждаш… Зная всичко. А сега ми кажи, че си взел меча.
Елиът се намръщи. Ако работодателят му знае всичко, тогава защо не знае дали мечът е у него или не е? Или това е някакъв капан, за да види дали Елиът не се опитва да го излъже?
— Мечът не е у мен — призна той. — Милър изкорми един от моите хора и след това ни нападна. Едва се отървахме живи.
— Тя все още ли е в апартамента с американеца?
— Да, доколкото знам.
— Тогава се върни и ги доведи и двамата. Искам ги живи! Не непременно здрави, но живи. И ми донеси проклетия меч! Не ме разочаровай отново, господин Елиът, или ще съжаляваш много — добави той и затвори.
— Трябва да се връщаме — обърна се Елиът към Кубето и се качи в буса.
— Аз няма да се върна там!
Елиът не му обърна никакво внимание. Измъкна изпод седалката една дълга тежка верига и я пусна в скута на Кубето. След това извади и един грамаден ковашки чук. На лицето му застина ужасяваща усмивка.
— От нас се иска само да ги доставим живи. Няма значение в какво състояние.
Бръснатата глава се усмихна и кимна с разбиране. Без да каже дума, той обърна буса. Смяташе да се позабавлява добре и да строши капачките на колената на Сара Милър.
39.
— Къде ще ходиш?
— Не знам — поклати глава Оуен.
Двамата стояха в мрака и следяха всяко движение по тихия път. С изключение на един мръсен побелял скитник, сгушен в някакъв вход, улицата изглеждаше пуста.
Оуен извади ключовете и се отправи към седемгодишната некадърно паркирана „Хонда Сивик“. Сара забърза след него, в едната ръка стискаше здраво торбата на Джудит, а в другата — Счупения меч.
Оуен беше запалил колата, когато тя стигна.
Сара седна вътре и въздъхна с облекчение.
— Остави ме в най-близкия полицейски участък — каза уморено тя.
— Сигурна ли си, че искаш това?
— Няма смисъл да бягам. Колкото повече бягам, толкова повече ще нараства увереността им, че аз съм виновна. — Тя внезапно млъкна. — Пък и аз съм виновна — додаде след известно мълчание.
— Самоотбрана — опита се да я успокои Оуен.
— Не съм сигурна, че за полицаите нещата изглеждат по този начин.
Сара се загледа през прозореца. Толкова много неща се случиха през последните два дни, толкова много неразбираеми за нея неща. Чудеше се дали някога ще се отърве от смрадта на смърт. Чувстваше как тази смрад се е пропила в дрехите й, проникнала е в кожата й — ужасна, противна смесица от миризма на изпражнения, металния привкус на кръв и воня на страха.
Тя уби човек.
Втори за днес.
Сара погледна ръждясалото парче желязо в ръцете си. Обърна го, за да го разгледа отново. Помисли си, че червените петна по ръцете й сигурно са от ръждата, но дълбоко в себе си знаеше, че са от друго. Някаква част от нея беше сигурна, че мечът изпуска кръв.