— Ама разбира се! Той е изумителен. Там редовно идваха и си отиваха младежи. Младите хора много обичат да се забавляват. Но нямаше някоя по-постоянна, нали разбирате какво имам предвид.
— Имаше ли бръснати глави сред тях?
Тя погледна стъписана.
— Абсолютно никакви! Тук бръснати глави няма.
Хийт и Милър се спогледаха.
— Оуен бръснеше ли си главата?
— Със сигурност мога да кажа, че не. Той имаше много красива коса.
— Нещо за семейството? — попита Виктория.
— Само една леля. И двамата му родители не са между живите. Жалко, наистина. Миналата година му сготвих вечеря по случай Деня на благодарността, нали, истинска американска традиция, та той нещо много се разчувства, като взе да говори за тях. — Тя пое дълбоко въздух. — Изглежда, че…
— Неговата леля англичанка ли е? — прекъсна я Тони.
— Да, да, разбира се, тя живее…
— Вие знаете ли името на тази леля? — прекъсна я Виктория. — Ще се наложи да се свържем с нея.
— Разбира се, тя е детска писателка, в момента е на върха на вълната. Аз имам всичките й книги от серията „Мрачния замък“ — до една. Ето тук, сега ще ви ги покажа, те са си с автографи и така нататък. — Даяна Гейл се протегна да стигне до един рафт в библиотечката и взе някаква ярко илюстрирана детска книга. Тя широко се усмихна, като отвори книгата, така че двамата полицаи да прочетат надписа. Но усмивката й се стопи, когато полицаите се обърнаха и излязоха бързо от стаята.
Един униформен полицай спря детективите на стъпалата.
— Извинете, но тук има един полицай от градската полиция, с когото мисля, че няма да е лошо да поговорите.
Комисарят и сержантът последваха униформения към отсрещната страна на улицата, до една полицейска кола, където млад червендалест полицай пристъпваше неловко от крак на крак.
— Това е полицай Напиър от градската полиция, той е от местния участък.
— Какво можем да направим за вас, полицай?
— Бях тръгнал за този адрес да говоря със собственика на една червена „Хонда Сивик“, регистрационен номер…
Фулър вдигна ръката си.
— По същество! — рече той.
— Колата, регистрирана на името на господин Оуен Уокър, беше намерена изоставена на ъгъла на „Кенсингтън хай стрийт“ и „Дери стрийт“. Като изхождаме от щетите по колата, считаме, че господин Уокър е участник в пътнотранспортно произшествие с много автомобили. Първоначално мислехме, че просто си е тръгнал, но установихме наличие на петна от кръв по тапицерията. Ние считаме, че е възможно да е бил ранен.
Фулър хвана по-възрастния полицай за рамото.
— Извикай Макинтош. Кажи му да ни чака там. Вие — той хвана по-младия служител на градската полиция за ръката, — моментално ни карате там.
— Това е Милър, нали? — попита сержант Хийт.
— Би трябвало. Тя вероятно е отвлякла Оуен с неговата кола, а когато той се е опитал да й попречи, колата е станала неуправляема и се е блъснала.
Виктория Хийт кимна, но продължаваше да не вижда логика в случващото се — Сара Милър беше миньонче с ръст метър и шестдесет, докато Оуен Уокър, поне по описанието, с което разполагаха, беше висок над метър и осемдесет — истински американски атлет. Няма абсолютно никаква логика.
Фулър щракна с пръсти.
— Свържете се с главното управление. Кажете им да направят актуализация на досието на Милър. Никой не трябва да се доближава до нея. Да се подхожда с крайна предпазливост.
— Интересно, къде ли е сега Оуен Уокър? — прошепна Виктория Хийт.
Фулър изсумтя.
— Мъртъв. Или ако не е мъртъв, тогава тя най-вероятно точно сега го измъчва до смърт.
42.
Ароматът на кафе и препечени филийки го извадиха от неспокойните му сънища. Оуен се претърколи и с мъка успя да седне на леглото. Той махна един кичур коса от очите си, като пъшкаше с глас, докато изследваше с ръка контузената си буза. Цялата дясна страна на лицето му гореше и на пипане беше подута, а освен това под кожата напипваше твърди стъклени частици.
Значи не е било сън.
Лудото автомобилно надбягване го преследваше в сънищата му, само че този път оня със студените очи и чука не трошеше предното стъкло и не пробиваше покрива, а го удряше с чука, докато костите и плътта му не се превърнеха в кървава маса.
Оуен смътно си спомняше, че отидоха с метрото до „Нотинг Хил гейт“. Той през цялото време се подпираше на Сара, онемял от сполетелите го събития и сврял издраното си лице в рамото й, като се стараеше да прикрие раните си. Заведе Сара в апартамента на една своя приятелка в Нотинг Хил, точно до „Портобело роуд“. Джойс беше една от многото жени, с които се срещаше. Тя беше извън града тази седмица и даде на Оуен ключовете си, за да й храни котките.