Скъпи мой Оуен,
Ако четеш тези редове, най-вероятно съм мъртва. Не бива да скърбиш за мен, моето момче. Всичко живо умира, но след това се преражда. Моля се това писъмце да е придружено с меча.
Мечът може и да изглежда нищо и никакво парче ръждясало желязо, но искам да те помоля да се отнасяш с него с такова уважение, с каквото се отнасяме към реликвите. Това е мечът Дирнуин, Счупеният меч. Той е по-стар от земята и е една от светините — тринадесет свещени предмета, които представляват независимостта на Земята Британия. Когато бях дете, ми повериха меча и аз се превърнах в един от тринадесетте Пазители.
Сега предавам поста на Пазител на теб.
Това не е задача, която изпълнявам с леко сърце, но единствено ти си от моето потекло.
Пази меча добре и с времето ще можеш да овладееш частица от неговата ужасна сила.
Оуен вдигна горящи очи от писмото. Той смачка гневно хартийката и я запокити нанякъде. Погледна настрани, като едва се сдържаше да не заплаче.
Сара се протегна и вдигна писмото. Без да каже нито дума, тя го разгъна.
— Знаех си, че е душевноболна — каза Оуен с хлипане, — но тя не щеше и да чуе някой да й помага. Живееше самичка — не ми даваше да я настаня в старчески дом. Преди две-три години падна и се наложи да й сменят бедрена кост. Два дни преди да я намерят тя лежала съвсем безпомощна. Два дни! Пишеше детски книги, спечели всякакви награди, но през последните няколко години книгите й станаха едни такива по-диви, по-мрачни. — Оуен кимна към хартийката в ръцете на Сара. — Очевидно е затъвала все повече в своя въображаем свят.
— Мъжете, които я измъчваха и биеха, които жива я одраха, не са никак въображаеми — отбеляза тихо Сара. — Мъжете, които влязоха в твоя апартамент, също не са въображаеми.
Оуен спря и се загледа в нея.
— Ти да не би да искаш да ми кажеш, че й вярваш?
— Мъжете, които избиха моите близки, не са въображаеми! — Сара наведе глава и разглади смачканата хартийка, после я обърна да прочете написаното на гърба.
Прекарах по-голямата част от живота си в събиране на информация за светините, за това какво представляват и каква им е силата. Голяма част от онова, което съм научила или за което съм се догаждала, се съдържа в тези тетрадки. В по-малката, отделна тетрадка съм разказала как станах Пазител.
Тази тетрадка е моят дневник.
През последните няколко месеца се наложи да ускоря работата си. Разбрах, че някой избива Пазителите на светините — избива ги по ужасен начин, жестоко и систематично. Ние сме, всъщност бяхме, тринадесет, не знам колко от тях днес са живи и един Господ знае колцина ще са живи в момента, в който ти ще четеш това. Направила съм списък с имената и последните известни адреси, които имах. Убедена съм, че някой избива Пазителите заради пазените от тях светини.
Този някой събира светините.
Мили мой Оуен, това не бива да допусне в никакъв случай! Светините никога не бива да бъдат събрани заедно!
Никога!
Съжалявам, най-искрено съжалявам, че ти предавам това бреме. От баща на син, от майка на дъщеря светините са били предавани през поколенията, въпреки че ако родът се прекъсне, тогава се счита, че Пазителят трябва да намери нови Пазители. Ти си моят най-близък роднина. Ти си единственият, други аз нямам.
Постарай се да не се провалиш!
— Не го е подписала — отбеляза Сара, а после се обърна към Оуен. — Е, и? — попита тя.
— Какво „е, и“? Какво значи „е, и“? Древни артефакти. Пазители на светини? Това прилича на нещо от романите й — отвърна ядосано Оуен.
Сара вдигна плика от пода и го изтръска върху износения бледоморав килим. Имаше една тетрадка, избеляла и одърпана, чиято кафява обложка беше надписана с едър детски почерк: „Джудит Уокър“, малък адресник със златни ъгли и дебел албум с изрезки, от който стърчеше ъгълът на някакъв вестник.
Полицията в Лондон разследва бруталното убийство на Беатрис Клей (74-годишна) и нейната съседка, Виола Джилиан (23-годишна), която й се притекла на помощ. Детективите от полицията са на мнение, че госпожа Клей, вдовица, е оказала съпротива на нощните взломаджии в своя апартамент на първия етаж, които я завързали за леглото и й запушили устата с калъфка за възглавница. Госпожа Клей починала от задушаване. Полицаите подозират, че госпожица Джилиан, която живее в апартамента над нея, е чула шум и е дошла да провери какво става. В борба с единия от грабителите госпожица Джилиан била наръгана смъртоносно с нож.