Сара отвори албума и пъхна изрезката вътре. Страниците бяха покрити със старателно изрязани с къдрави ножици от вестниците статии.
Съдебният лекар по случая е върнал съдебното решение за смърт вследствие на нещастен случай на госпожица Джорджина Рифкин (78-годишна) с адрес Старчески дом „Стела Мерис“ — Ипсуич. Госпожица Рифкин беше бутната от електрическия влак, тръгващ в шест и тридесет. Съдебният лекар по случая е отрекъл като „злонамерени“ информациите в печата, че тя била завързана за релсите.
Полицията изразява опасения, че днес се е разиграл поредният епизод от престъпленията, свързани с организираната престъпност, тъй като криминалният бос Томас Секстън (76-годишен) е бил убит. Това е едно от най-кървавите гангстерски убийства в историята на Брикстън. Секстън, чиито връзки с организираната престъпност са добре известни на полицията, бе убит по особено жесток начин, по думите на говорителя на полицията. Нашият репортер е научил, че Секстън е бил изкормен с нож или остър меч.
Сара хлопна албума и взе дневника. Разгледа го внимателно отвън, преди да го отвори. От вътрешната страна на обложката имаше списък с имена. Някои от тях просто й се набиха в очи: Беа… Джорджи… Томи…
Сара затвори дневника, след това взе малкия адресник и го отвори. Попрелисти страниците и видя, че по-голямата му част е празна, петнадесетина имена по леснокъсащите се страници, всичките написани с лоша писалка, пускаща мастилени петна, избледнели вече до лилаво. Беа Клей… Джорджи Рифкин… Томи Секстън…
— Не е зле да видиш това тук — каза тя с равен глас.
— Не искам!
— Виж! — рече Сара настоятелно, като бутна албума с изрезките право в лицето му. — Погледни! — Тя усещаше как в нея се надига ярост, изгаряща, вибрираща ярост. — Погледни тези имена — тук, тук и тук! А сега погледни дневника на леля ти! А сега адресника! Тук! И тук! И тук!
Гневът й се уталожи толкова бързо, колкото се разбунтува, а Сара остана изстискана и изтощена.
— Не виждаш ли, Оуен? Джудит е познавала всички тези хора. И те всички са мъртви. — Свита на пода, Сара се пресегна и хвана лицето на Оуен в ръцете си. — Ако тя не е сънувала, мечтала или бълнувала… тогава, Оуен? Тогава какво?
Оуен Уокър погледна в очите й.
— Тя беше ненормална!
Сара го изгледа и не каза нищо.
— Тя беше ненормална! — настоя Оуен, като се опитваше да убеди сам себе си.
Погледът му се спря върху хартиите на пода.
— Тя беше ненормална! — прошепна той, но все пак голяма част от убедеността в гласа му беше изчезнала. После взе дневника на леля си, отвори го наслуки и зачете на глас.
Понеделник
Днес скитникът Амвросий се върна в селото. Двете с Беа го видяхме как се крие в гората. Знаем, че и той ни видя, но не щя да дойде. Остана си сред дърветата и ни гледаше с едно око. Всички казват, че е безобиден, но аз не съм толкова сигурна. Той ме плаши, а Беа ми каза, че и нея я е страх от него. Освен това Беа каза, че е сънувала едни много странни сънища за него. Чудя се дали да й разкажа, че и аз съм го сънувала.
Вторник
Снощи пак сънувах Амвросий. Много странни сънища, само че този път всички останали бяха сънували същото. Бяхме някъде из гората. Амвросий единствен беше облечен с някакво дълго расо.
Събрахме се в полукръг около Амвросий, а той стоеше до един огромен пън. На пъна имаше сума странни предмети. Чаши, чинии, ножове, една шахматна дъска, една красива пурпурна мантия. Един по един се извървяхме при Амвросий и той раздаде на всеки от нас по един от тези предмети. Аз бях последна, така че за мен остана само парче старо желязо. На останалите им се паднаха по-хубави неща — той подари на Джорджи красивата червена мантия, а на Дони — нож. Дори Беа получи едно хубаво нещо. Аз не исках да вземам ръждясалото парче, защото беше грозно, но Амвросий настоя и се наклони толкова близо, че виждах кръвоизливите в единственото му око.
— Това е най-скъпото от моите съкровища, пази го добре!
Оуен рязко затвори тетрадката. Сара въртеше меча в ръцете си и с отсъстващ вид удряше счупеното острие със задната страна на пръстите си.