— Продължавай — каза меко тя.
Оуен поклати глава.
— Не искам. Изглежда… твърде лично. — Той се пресегна за албума с изрезките и тихо прочете каталога на смъртта и страданието. Когато свърши, погледна към Сара, която беше взела дневника и четеше едрия, закръглен детски почерк.
— Моята леля е познавала всички тези хора? — попита той.
— От деца. — Сара потупа страниците на дневника с меча. — Чуй да ти прочета. Всички те били евакуирани заедно. Тринадесет деца от всички части на южна Англия. Били разквартирувани в една ферма в Уелс, където се запознали с един едноок скитник, който се казвал Амвросий. Амвросий на всички им раздал онези предмети, които са познати като светините. Това е почти в края на дневника.
Така и стана. Беше почти точно като в съня ми, помислих си, че е могло да бъде и сън. Но сега зная, че наистина се е случило. И все пак, още не съм сигурна кога съм спряла да сънувам и всичко е започнало да става действителност.
Сънувах, че съм се събудила посред нощ, станала съм от леглото и съм излязла навън. Някои от другите вече бяха там, а останалите прииждаха от къщите, в които бяха настанени. Когато всички тринадесет се събрахме, се появи господин Амвросий. Той не каза нищо и ние го последвахме в сърцето на гората. Ту си мислех, че съм една много стара жена, облечена с парцаливи дрехи, ту бях дребен мъж, треперещ от студ, ту бях рицар, възкачен на кон, ту знатна дама, носеща приказно одеяние, ту старец с изкривени от артрита ръце. Имаше и още сънища, но те отлитаха бързо, толкова бързо, че не можех да ги уловя. Най-накрая си бях просто аз, но моята розова нощница беше изчезнала и бях останала гола, голи бяха и останалите момчета и момичета, но никой не протестираше. Въпреки че беше октомври, не усещахме студа. Събрахме се около господин Амвросий в полукръг, а той ни извикваше напред един по един и ние трябваше да взимаме по един предмет, от тези които ни раздаваше. Аз бях последна, само че този път не отказах да взема меча. Изглежда, че изненадах господин Амвросий.
— Мислех, че няма да поискаш да вземеш това нещо.
— Това е Дирнуин, Счупения меч — казах аз и вдигнах меча нагоре.
Господин Амвросий изглеждаше доволен.
— Наистина, ти си Пазител на светините. Кръвта на древните тече в твоите жили, несъмнено леко разредена, но си е на място. Ти и останалите — всички произхождате от първите Пазители на светините, и само вие тринадесетимата сте достойни, за да пазите тези свещени осветени предмети.
Тогава той прошепна онези особени думи в ухото ми и ми каза, че колчем изпадна в беда, трябва да държа меча с двете си ръце и трижди да извикам името му — Дирнуин.
Аз го попитах какво означава „трижди“, а той ми каза, че значи три пъти.
Сара затвори дневника, сложи го на пода и вдигна меча с двете си ръце.
— Дирнуин — каза тя силно.
— Сара… какво правиш?
— Дирнуин.
— Сара! — гласът на Оуен беше пълен с тревога.
— Дирнуин!
Последвалата тишина не бе нарушена от никакъв звук.
50.
Отвъд физическия свят има царства, за които по-голямата част от човечеството не е и сънувало. Това са Световете на призраците, известни още като Астралната равнина или просто Астрала.
В множество религии и вярвания се приема, че човешкият дух, душата, пътува към Астрала, докато материалното тяло спи и се обновява. Освен това в тези религии и вярвания е прието да се смята, че духовете на неотдавна починалите се разхождат из Астрала, преди да предприемат последното си пътешествие към Светлината.
Мощните потоци от чувства в света на живите, в света на плътта, отекват в Астрала с мънички цветни импулси в сивия пейзаж. В Астрала понякога проникват някои по-силни думи — молитви, проклятия, ако са изречени с особено пламенно чувство. В Астрала оставят диря и местата, където хората се молят, светите места, храмовете, както и някои почитани предмети.
Както и във всички светове, в Световете на призраците е пълно с ловуващи хищници.
— Дирнуин… Дирнуин… Дирнуин…
Огромен конус светлина се пръсна и мина през менливите облаци и се изстреля в горните слоеве на Света на призраците. Светлината се извисяваше все по-високо, като се врязваше в области, достъпни само за неколцина избрани. Спящите духове на човечеството се рееха из по-ниските нива, докато по-високо развитите души имаха достъп до средните нива. Само онези, които бяха посветили своя живот на овладяване на тайните знания, можеха да влязат на най-високите нива.