Сивият ландшафт, който се осветяваше с пулсирането на маяка в небитието, отмиваше сенките, заглушаваше светлините на човешките чувства и мечти, изпъстрили сивия Астрал.
И тогава конусът придоби форма, потекоха ленти от светлина, като дадоха началото на съзиданието на форма и материя, оформиха се ъгли, появиха се линии, светлинният лъч се изостри от най-ниските нива и се издигна до една крехка точка високо в Астрала.
Оформи се фигурата на меча.
Той пулсираше и туптеше в Света на призраците по-малко от няколко удара на сърцето и веднага след това примигна и изчезна. Сивотата, придобила сега по-тъмен оттенък, неуловимо се завърна и остави пастелните светлини на човешкото съзнание да изпъстрят Астрала.
Но внезапното разпукване на сила привлече вниманието на онези вътре и извън Астрала. Тази сила — сурова, гола, необуздана сила — не бе виждана от много поколения, а онези, които някога бяха обуздали силата, като я бяха изкривили и оформили за своите собствени цели, онези, които хората наричаха велики добри или зли, не бяха влизали в света от почти две хиляди години.
Събраха се любопитни — преследвачи и преследвани. Светлини и огнени кълба — ярки първични цветове, масивни обагрени в мрачни тонове кълба, разпръснали се из ландшафта на Астрала към последното местонахождение на меча.
В Света на плътта онези, които имаха силата да виждат и пътуват в Астрала, се отдръпнаха от ослепителната оглушителна сила, докато онези, които бяха едновременно чувствителни, но несвикнали, се събудиха след чудовищни кошмари.
— Дирнуин… Дирнуин… Дирнуин…
На една невзрачна лондонска уличка един старец чу думите и се пробуди.
51.
Дирнуин… Дирнуин… Дирнуин…
Студените сиви очи на Вивиен се отвориха. Тя се облегна на древната каменна стена, като гледаше навън — към далечните Уелски планини. Някъде в далечината валеше дъжд, тежки облаци се бяха скупчили на хоризонта, а косо падащата слънчева светлина правеше картината почти красива. Но леденият вятър отне на есенния ден целия му чар.
Тя почувства грубата сила на импулса веднага, щом думите отекнаха из целия Астрал с чист и ясен звук. Мечът се пробуждаше и вълните енергия бълбукаха под повърхността на сивия ландшафт, после се взривяваха във водопад от ослепителна сила.
Тя винаги е била медиум… Ясновидка… Оракул.
За своите двадесет и една години Вивиен беше изживяла един предълъг живот.
Родена в семейство на съвременни вещици, тя винаги е знаела, че е по-особена, по-различна от простите малки момчета и момичета, чието „аз“ бе увито в материални потребности. Тя не се задоволяваше с простичките телесни удоволствия. Тя искаше повече. И когато се съсредоточеше, Вивиен можеше да посети Астралната равнина, Другия свят.
Вивиен бе наясно, че по-голямата част от хората не разбира вселената отвъд своите ограничени опит и преживявания. Хората посягаха да сграбчат осезаемите проявления на действителността — тревата, дърветата, океаните, небето…
Царството на Астрала бе достъпно само за неколцина. Вивиен беше една от тях. За нея Астралът бе също толкова реален, колкото и материалният свят.
Вивиен се обърна и се забърза към къщата, като примижаваше силно. Тя се съсредоточи върху околния свят — студенината на есенния въздух, хрущящите листа под краката й, леката миризма на дим от горяща дървесина — всичко, което поддържаше съзнанието й извън образите, тълпящи се в ъгълчетата на съзнанието й. Тя отчаяно искаше да проучи тези образи, но й трябваше някое защитено и сигурно място. Защото когато вие гледате в Другия свят… понякога и той гледа във вас.
Едва десетгодишна, Вивиен вече бе извървяла хиляди по-ниски нива на Астрала. Тогава, когато отдаде девствеността си на Ахриман Саурин, бе тринадесетгодишна, а нейните способности вече бяха шлифовани и обогатени с похвати и обреди с хилядолетни традиции. Като усъвършенстваше природните й дадености с древната плътска сила, Ахриман насърчаваше Вивиен да открива светините, да прочита техните спящи отпечатъци в Астрала и да ги проследява до източника. А когато стана шестнадесетгодишна, тя се врече на Ахриман и те заедно се заловиха за Великото дело — да открият Тринадесетте светини. Нужни му бяха пет години да я обучи, както трябва, въпреки че след като тя разпозна първоначалната Астрална форма на първия предмет, който търсеха, останалото дойде бързо. Щом като се добраха до първата светиня, лесно откриха и другите. Мъже и жени умираха, но човеците се раждаха, за да умират, а тези поне умираха с цел — отдаваха своята кръв, за да се задействат древните предмети.