Сара си обуваше едни взети назаем дънки, когато Оуен се втурна в спалнята. Страхът на лицето му възпря недоволството й.
— Полицаите току-що спряха пред блока!
Сара скочи към прозореца и без да иска леко докосна Оуен.
— Къде? — попита тя, като гледаше надолу.
— Синята кола, това е полицейска кола без опознавателни знаци.
Сара надзърна в момента, в който пътниците излязоха от колата — някаква мъжкарана-лесбийка и един мъж с издялано от камък лице.
— По дяволите! Те са!
— Ти да не би да ги познаваш? — попита Оуен с изненада.
— Тези двамата са полицаите, които ме разпитваха в болницата. Същите се появиха и пред къщата на леля ти. Трябва да се махаме от тук! Веднага!
Сара се обърна към стаята и започна да тъпче записките на Джудит Уокър в торбата. Когато вдигна меча, от него се посипа ръжда и под нея се показа нещо като метал. Тъй като нямаше време да го изследва по-подробно, тя го напъха в торбата.
Оуен отвори вратата и излезе на тясната стълбищна площадка. Отдолу отекваха гласове и той чу как някой споменава името на приятелката му, а някакъв мъжки глас пита за номера на апартамента.
— Сгащиха ни! — прошепна той. — Покрай тях не може да се мине.
Сара го бутна на площадката.
— Нагоре — прошепна тя. — Бързо!
Двамата изтичаха до края на коридора и след това се изкачиха по стълбите към третия етаж, като се молеха да не се отвори някоя от вратите.
По стълбите се чуха меки стъпки и полицаите спряха пред апартамента. Сара приближи устата си до ухото на Оуен, като почти докосваше кожата му с устни.
— Този се казва комисар Фулър, а жената е сержант Хийт.
Двамата наблюдаваха отгоре как мъжът извади ключ и внимателно го пъхна в патрона. След това, като държеше ключа с двете си ръце, той го завъртя безкрайно внимателно, като се постара да не издаде нито звук. След това комисарят отвори вратата и полицаите влязоха вътре.
— Давай! — прошепна Сара. Хвана ръката на Оуен, дръпна го надолу по стълбите и те се промъкнаха край вратата на апартамента. Чуваха гласовете отвътре. Жената тъкмо казваше:
— В леглото някой е спал, освен това в сушилнята се сушат два комплекта чинии. Чайникът е все още топъл.
— Да вървим! Не са отишли далече.
Очите на Сара се разшириха от ужас, тя се заоглежда отчаяно… след което Оуен дръпна вратата, затвори я и завъртя ключа. Скоро чуха зад гърба си как полицаите думкат по вратата.
— Какво ще правим сега? — попита Оуен, след като завиха зад ъгъла. — Ще ни търсят всички полицаи в страната — всички до един. Те със сигурност си мислят, че сме виновни.
— Не използвай множествено число като кралските особи. Само аз съм виновна — ти си просто една невинна жертва. — Сара поклати глава. — Аз не знам какво да правя. Чакай да помисля. Трябва малко да помисля. — Тя бръкна в торбата да нагласи меча, който стърчеше отгоре. Съвсем лека искра статично електричество пробяга между метала и връхчетата на пръстите й.
И изведнъж почувства увереност. Изправи се и посочи с ръка надолу, към пътя.
— Първо трябва да си купим нови дрехи. Сигурна съм, че полицаите в апартамента са ни видели през прозореца, така че със сигурност знаят как сме облечени. — Тя прокара пръсти през дългата си разбъркана рижа коса. — А аз ще се подстрижа. След това ще отидем при Бриджит Дейвис. Трябва да я предупредим.
— Да се надяваме, че не сме закъснели — измърмори Оуен.
54.
Някой — нещо — го бе събудило.
Първоначалното движение винаги беше най-трудното, моментът в който се връщат спомените и нахлуват в него сякаш се е скъсала язовирна стена и в душата му се излива поток от откъслечни случки. Той се надигна, бутна празното, увито с хартия шише от вино в краката си, след което се измъкна от последното си убежище близо до „Ърлс Корт“.
Опита се да си спомни кой е. Име… самоличност.
Той беше… Някакви имена се въртяха из главата му и той изведнъж спря насред оживената улица, като се опитваше да се съсредоточи върху буквите в опит да измайстори от тях някаква форма, някаква схема, да състави дума. Но думите не щяха да идват и той продължи да броди безцелно, доволен, че е оставил инстинктите си да ръководят действията му, същите инстинкти, които му докараха толкова много бели… но и от време на време го спасяваха. Беше изкарал няколко живота, като разчиташе на едни и същи инстинкти.