— Какво искате? — попита Оуен с висок глас.
Кубето се обърна и тежестта на пушката вече не притискаше лицето на Сара. Оръжието сочеше към Оуен.
— Ти да си затваряш човката! Този път не съм дошъл за теб — рече цинично Кубето. — Ти си само глазурата на тортата.
— Какво искате? — повтори Бриджит въпроса на Оуен.
— Млъквай! — Кубето застана в центъра на стаята, като държеше пушката близо до гърдите си и наблюдаваше тримата. Внезапно в сърцето му пропълзя изненадваща несигурност.
Влизането в апартамента беше като детска игра. Той просто почука на вратата и когато старата жена попита кой я търси, той отговори „Колет за Бриджит Дейвис“. Тя отвори вратата, той опря пушката в лицето й и влезе в апартамента. Много приятна изненада беше присъствието на Уокър и Милър. Американецът замръзна, като го видя, но Милър гледаше право в него без да трепне, нещо си мърмореше, а в мръсните си ръце държеше някакво ръждясало парче желязо. Кубето и преди беше виждал този празен поглед, тези увиснали устни — сигурно Милър е наркоманка.
Новият му работодател със сигурност щеше да оцени както подобава такава плячка. Кубето бръкна и извади от джоба си мобилния телефон и провери списъка с телефоните, записани на дланта му, преди внимателно да набере един от тях. Наложи се да изчака девет иззвънявания, преди да отговорят, а и връзката пращеше и пукаше.
— Ало? — каза Кубето.
Отсреща не се чуваше никакъв отговор.
— Аз съм, Ку…
— Зная кой е — рече гласът.
— Хванах старата жена… — Той направи пауза, като се наслаждаваше на момента. — И един малък бонус. Мил…
— Никакви имена! — изръмжа гласът.
— Едно лице от мъжки и едно от женски пол, които търсехте по-рано, са също тук.
Последва дълго мълчание.
— Много добре сте се справили, господин Джейкъбс, много добре. Аз съм извънредно доволен. — Последва втора пауза. — Мислите ли, че ще можете да приберете тримата от апартамента, без да ви видят? Отговорете ми истината. Моментът не е такъв, че да си позволим проява на нагла самоувереност.
Кубето се обърна да погледне към тримата, седящи на кушетката срещу него — стара жена, ранен мъж и дрогирана женска.
— Мисля, че има такава възможност — отвърна той предпазливо. — Може би малко по-късно, като мръкне. Бих могъл да повикам помощници.
— Никакви помощници! Вие сте длъжен или да свършите работата сам, или да не я вършите изобщо. Бъдете реалист. Смятате ли, че ще се справите с тримата?
— Вероятно не — призна Кубето.
— Смятате ли, че ще се справите със старата жена и мъжа?
— Да — самоуверено каза той.
— Тогава се погрижете за тях. Заведете момчето и старата жена във вашия апартамент. Там ще получите по-нататъшни указания. У старата жена е ловният рог, а мъжът държи Счупения меч. Налага се да вземете и двата предмета.
Чу се прищракване и връзката се разпадна, преди Кубето да успее да попита още нещо.
Той прибра телефона в джоба си.
— Както се разбра, нужни сте само вие двамата — каза той, като местеше погледа си от Бриджит на Оуен. После насочи пушката към Сара. — Ти си… излишна.
Сара го изгледа с празен поглед. Чертите на младежа все още трептяха и бяха на границата между човешко и демонско лице. Тя леко извърна глава и започна да мърмори нещо несвързано, докато стените на апартамента се местеха, разтваряха се, в далечината проблеснаха бели скали, а носът й се изпълни с тръпчивата миризма на морска сол.
— Тая, ебати, с какво се е надрусала! — рече Кубето.
Оуен поклати глава.
— С нищо.
— Кажи й да си затваря устата, ебати.
— Няма и да чуе. Тя… не е добре. Не е добре откакто избиха семейството й.
Тънките устни на бръснатата глава се изкривиха. Той кимна бавно.
— Помня ги — прошепна той. — Ние ги оправихме преди леля ти. Най ми хареса майка й. Преди това никога не го бях правил със стара чанта… Разбира се опитах се и с леля ти — добави той.
Писъкът на Сара раздра гърлото й и тя нанесе внезапен удар по бръснатата глава. Атаката й го свари неподготвен. В миг тя скочи отгоре му, раздираше с нокти лицето му, смъкваше кожата от бузите му, като целеше ъгълчето на окото му. Той се извъртя заедно с пушката и я удари с приклад в корема. Сара политна и падна на колене. Застанал над нея, той хвана пушката с двете си ръце, готов да стовари приклада върху рамото й.