Звукът го парализира.
Внезапно завибрира по пода, избарабани през въздуха — плътен, настойчив и ужасен. В този звук имаше огромна болка и безкрайно отчаяние, съчетано с непоносима агония. Звукът все не спираше — кошмарен, ужасяващ тръбен зов.
Затиснал ушите си с двете си ръце, като се олюляваше, той се отдалечи от готвещото се да скочи момиче и тогава разбра, че старата жена е допряла до устните си някакъв странен предмет. Приличаше на пожълтял от времето рог на овен, със златна лента в единия край. За миг Кубето не можа да разбере какво беше това, докато не видя как се издуват бузите й. С неимоверно усилие той вдигна пушката.
Трябва да спре този оглушителен шум.
Болката в главата му беше мъчителна и Кубето се почувства така, сякаш главата му всеки момент ще гръмне. Той насочи пушката към старата жена и пръстът му се намести удобно на спусъка.
Когато Бриджит наду ловния рог, Сара чу далечен, почти неземен звук, висок, фин и сладък. Но след това видя израза на безкрайно страдание по лицето на бръсната глава и разбра, че той чува нещо доста по-различно от нея. След това видя как младежът се променя. Чертите му станаха зверски и змиеподобни, главата му се издължи, устата му се изпълни със зъби. По черепа му се появиха малки рогови издатини, очите му пожълтяха, а зениците му се удължиха и се превърнаха в хоризонтални ивици.
Тя виждаше демон.
Бръснатата глава започна да вие в агонията си. Той натисна спусъка — и двете дула на пушката изригнаха огън.
В последвалата задимена тишина Сара Милър стана и заби Счупения меч в гърдите му.
66.
Амвросий спря по средата на улицата, защото в ушите прокънтя ловен рог. В главата му се завъртяха спомени, чуваше ехо от някакви звуци, а пред очите му танцуваха образи. В гърдите му се впи непоносима болка и той се преви почти надве. Стисна очи, а по бузите му се затъркаляха сълзи от болка. През него премина огън, слезе към стомаха и той усети как тялото му се разкъсва, сякаш го режат на парчета. Амвросий притисна ръце към корема си и за миг си представи, че усеща топлата влага на вътрешностите си, разширяващата се дупка там, където го бяха разпрали. Когато отвори очи, видя призрачния образ на меча, стърчащ от корема му и разпарцаливения разрез от гърдите до пъпа му.
Дирнуин!
Мечът беше Дирнуин, някога мечът на Ридерх, сега Счупения меч.
Отгласи от ловен рог.
Рогът беше на Бран.
А той беше Амвросий.
С името нахлуха още спомени, а със спомените дойде още болка.
67.
„В района на «Ватерло хаус», Хаунслоу, са чути изстрели. Всички коли в района на…“
Виктория Хийт отправи поглед към Тони Фулър и се наведе напред, за да увеличи звука. Лицето на комисаря беше като неподвижна маска и той отказа даже да обърне внимание на доклада по радиостанцията.
— Всички коли в района на…
Сержант Хийт отговори на обаждането по радиостанцията.
— Тук мобилна група „Четири“.
— Координатите ви, мобилна група „Четири“?
Хийт пое дълбоко въздух:
— Точно пред „Ватерло хаус“.
— Повторете, мобилна група „Четири“.
— Чухте ме и първия път.
Оуен положи главата на умиращата жена в скута си. Бриджит Дейвис пое цялата сила на двете дула с гърдите и корема си — изстрелите раздробиха и разкъсаха всичко, което срещнаха по пътя си, а през кървящите рани се показваха парчета кости. Няколко сачми се бяха забили в меките тъкани по врата и лицето й. Оуен разгледа раните и разбра, че нищо не може да се направи за жената. По принцип тя вече трябваше да е мъртва — само волята и решителността й продължаваха да крепят духа в тялото й. Очите й трепнаха, след това по устните й се появиха мехурчета кръв.
— Той мъртъв ли е?
— Да — отвърна меко Оуен. Против желанието си той обърна глава и видя, че Сара все още стои права и застинала над трупа на Кубето. От Счупения меч капеха тежки капки кръв и заради тях мечът изглеждаше по-дълъг и по-цялостен. — Да, той е мъртъв — прошепна отново той. — Сара го уби.
Леденостудените ръце на Бриджит намериха неговите и сложиха в тях древния ловен рог. Жълтеникавата кост бе изцапана с нейната кръв.
— Предавам го в твоите ръце — каза тя.
Оуен изви главата си и доближи лицето си до устните на старата жена.