Виж, ако той й каже къде се намира светинята, тя би могла да му помогне.
— Ако ми кажете къде е светинята, ви уверявам, че мога да ви помогна.
— Не… Не знам за какво става дума — измънка той през напуканите си устни.
— Ех, Дони! — прошепна жената прякора от детството му, като звучеше почти истински разстроена. — Той знае, че светинята е у тебе. Притежава вече девет от тях. И е на път да получи рога и меча. Остават само още две светини — Ножът на Конника и Оглавника на Клино Ейдин. Едната е у тебе, а другата — у Барбара Бенет. — Жената се усмихна, когато той се сепна, като чу името.
— Нали помниш Барби? Беше толкова хубаво момиче… винаги носеше русата си коса сплетена на две плитки. Онова лято вие двамата бяхте неразделни… две влюбени птиченца. И представяш ли си — Барби също е тук… всъщност, тя е в съседната стая.
Клоуз не беше сигурен дали жената казва истината или лъже.
— Ще се опитам да задържа Ахриман да не я обработва, но не знам докога ще мога да го държа настрана. А той с жените става по-гаден, много по-гаден. Измъчва ги… по невъобразими начини. — Докато жената изричаше тези думи, в очите й проблеснаха сълзи.
Ако не бе разпознал играта, Дон като нищо щеше да й повярва.
— Той уби всички други — продължи тя. — Секстън и Рифкин, Бърн и Клей и останалите. Вече притежава техните светини. Направо е обсебен от тези светини. Твърдо е решил да ги събере всичките. Ако му предадеш твоята, за известно време няма да измъчва Барбара. А аз ще ти помогна да избягаш. Ще помогна и на двама ви да избягате.
— Откъде да знам, че държите Барбара тук? — попита Дон.
Младата жена с каменни сиви очи вдигна глава и се усмихна.
— Ослушай се…
Вледеняващ кръвта писък отекна сред камъните, чу се женско хлипане — покъртителен звук, будещ съжаление.
В този момент Дон Клоуз зарида — той оплакваше не себе си, а жената, която бе първата му любов.
Ахриман натисна копчето „Възпроизвеждане“.
Звукът на сидито беше идеален. Барбара Бенет не спираше да пищи и сега се чуваха точно онези писъци, които изтръгнаха от нея, точно преди да им каже къде е Оглавника на Клино Ейдин.
Преди да умре преди един месец.
— Бързо — настоя жената, — кажи ми нещо, с което да го накарам да спре това. Трябва да му кажа нещо.
Клоуз я погледна. Ставаше дума за един най-обикновен нож, нищо повече — един древен нож, закривен като сърп, със счупен връх и изтъпено и изронено острие. Не беше поглеждал светинята повече от десетина години.
Писъкът, който ехтеше по коридора, заглъхна в угасващо ридание.
Струваше ли си да се умре за ножа, струваше ли си да слуша как този зъл мъж измъчва Барбара — малката Барби, с нейната сладка усмивка и ясни сини очи, които бяха точно с цвета на есенно небе? Клоуз трябваше да се ожени за това момиче — може би тогава животът му щеше да е съвсем различен. Поне със сигурност щеше да е много по-хубав. Последното, което чу за нея, беше, че е омъжена за някакъв счетоводител в Халифакс.
Барбара отново изпищя и сега Дон чу сухо, стържещо злорадстване.
— Казвай! — настоятелно каза жената. — Кажи ми! Накарай го да спре!
Амвросий им каза никога да не разкриват къде са светините. И дори сега, след всички тези изминали години, Дон усещаше влажния дъх на стареца по бузата си.
Поотделно те са мощни, но събрани на едно място са опустошителни. Някога те създадоха тази земя — заедно могат да я погубят.
Той самият вярваше ли в това? Имаше време, когато щеше да отговори, че не вярва. Но бе водил битки в някои от най-опасните кътчета на света, бе наблюдавал как африканските шамани, китайските заклинатели и южноамериканските магове правят своите заклинания. Веднъж се случи да се бие рамо до рамо с един огромен зулус — най-смелия мъж, когото бе срещал някога, безстрашен в битката, който приемаше драскотините на дребните рани, без да се оплаква, и който се сви на кълбо и умря без никаква друга причина, само защото му били направили заклинание.
— Дон…? Кажи ми! Бързо!
Той вдигна глава и погледна жената. Очите й проблясваха, виждаше я как облизва устни в очакване.
— Казваш, че у него вече са останалите, така ли?
Жената видимо се отпусна.
— Девет. И ще получи още две, преди нощта да е свършила.