— Те не са от този свят — каза твърдо момчето. — Произхождат от място отвъд познанията на по-голямата част от човечеството, от демонските царства, от дома на духовете и грубите сили на елементите. Вратата е отворена, порталът към Другия свят. Кръвта на принесените жертви ги призова и тези изчадия пристъпиха и влязоха в нашия свят.
— Те стават все по-опасни и по-многобройни с всяка изминала година. Дочух слухове, че се опитват да строят кораби.
Йешуа обърна рязко глава, а тъмните му очи проблеснаха опасно.
— Ти си знаел за тези създания! Затова ме доведе тук, нали? — Това не беше въпрос, а ясно твърдение.
Йосия устоя на изкушението да се опита да смекчи гнева на момчето.
— Тези създания винаги са живеели по тези земи. Някога населяваха северната част на този остров, безплодните планински области, покрити със студени камъни. Хората ги наричаха с множество различни имена. С течение на времето, те се придвижиха на юг и някои от тях успяха дори да пресекат Края на света, мястото, познато под името Банба, и да навлязат в острова.
Йешуа продължи мълчаливо да се взира във вуйчо си.
Йосия отвърна очи от странното дете и погледна към брега.
— Майка ти ми каза, че ти притежаваш дарбата да пропъждаш демони — каза той и сниши гласа си. — Тя казва, че имаш силата да заповядваш на Демонския род.
— Откъде бих могъл да имам такава сила? — попита много тихо Йешуа и за миг, Йосия видя нещо друго в очите му, нещо древно и смъртоносно, творение с величествена сила.
— Майка ти твърди, че баща ти не е истинският ти баща.
Вятърът довя воя на тварите.
— И според нея кой съм аз? — попита момчето.
— Тя казва, че си Божият син.
— Има много богове.
— Но само един е истинският Господ.
— А според тебе кой съм аз? — попита предизвикателно момчето.
— Мисля, че ти си син на Мириам и Йосиф. Но майка ти ми каза, че си пропъждал демони и аз й вярвам. — Той посочи с ръка към брега. — Можеш ли да прогониш онези там?
— Не — отвърна момчето просто и се извърна на другата страна. — Защото те не са обладали никого… те са от тази земя и са част от нея.
— Можеш ли да очистиш тази земя от тях?
Йешуа се облегна на дървените перила и се взря към брега. Едно по едно, създанията от Демонския род се изправяха и обръщаха поглед към него, змийските им опашки свистяха по пясъка и камъните, а раздвоените им езици потрепваха. Внезапно един от демоните, по-млад от останалите, се метна във водата и краката му се показаха сред разбунените вълни. Момчето гледаше безстрастно как солената вода залива копитата му, бялата пяна изведнъж се оцвети в кървавочервено и го запрати обратно върху брега. Писъците му огласиха въздуха, докато простряното му тяло помръдваше леко, а белите му кости се показаха през димящата кожа.
Няколко фомори се нахвърлиха върху него и разкъсаха тялото му.
— Местните жители твърдят, че демоните се чифтосват с човешки жени. Страшни разкази се носят за родените от съвокуплението полуизроди — каза тихо Йосия. Той гледаше напрегнато към момчето и забеляза как кокалчетата на ръцете му побеляха, а раменете му се изопнаха от гняв. Той внезапно осъзна, че в момчето са се насъбрали страшен гняв и ужасна ярост. — Те създават нова раса, безбожна, ужасяваща раса.
— Бих могъл да ги изпратя обратно в тяхното собствено царство — каза внезапно Йешуа, — но ще трябва да остана тук и да пазя портите затворени. А аз не мога да остана тук, защото другаде е моето място. — Момчето наведе глава и на Йосия му се стори, че си приказва с някого. А когато отново вдигна глава, тъмните му очи искряха. — Бих могъл да създам по-особени ключове, които да държат вратата към техния свят, към Другия свят, заключена. — Момчето се обърна бързо и очите му се спряха върху денковете със стока, които лежаха под насмолените кожи: пиала и поднос, нож, шахматна дъска, копие, оглавник, рог, пурпурна мантия, точило, меч.
— Мога да ги пропъдя, да ги заключа с тринадесет ключа, осветени със сила, по-древна от този свят…
74.
Сара се събуди с писък от остра болка в крака.
В съня й мечът се изплъзна от ръката й и одраска крака й. Там, където мечът докосна незащитеното тяло, кожата изгоря и се покри с мехури. Сара захвърли Счупения меч, като долавяше горещината, която се излъчва от острието му, а водата от ваната се кълбеше в пара над метала.