Сара инстинктивно разбра, че Оуен е в сериозна опасност. Тя изскочи от ваната, отвори вратата и се втурна в стаята. И изведнъж пред нея един червен демон се изправи на крака и показа ноктите си. Сара съзря за малко гладката кожа, изпъкналите очи с котешки зеници и зеещата, пълна с остри зъби паст, миг преди създанието да се хвърли върху нея. Мечът се раздвижи, помръдна в ръката й и се повдигна, за да прободе създанието в гърдите. Енергията просъска, издаде пронизителен звук и изпищя, преди злото създание да се разтвори и да се излее в меча, а искрящи мазни отсенки с цветовете на дъгата да се накъдрят около счупения метал, като изяждаха последните люспи ръжда и мечът се показа блестящ и изящен.
Гола, Сара прекоси стаята. Появи се второ зло творение — още един червен демон, който се материализира току пред нея. Прекалено дългите, извити и подобни на саби птичи нокти изсвистяха към нея, а ръката на създанието се изви под неестествен ъгъл. Сара спря удара. Мечът се завъртя в ръката й по собствено желание, настигна ноктите и от острието му се пръснаха искри. Демонът отдръпна ръката си и се приготви за нов съсичащ удар, но Сара пристъпи напред, мечът се плъзна по ноктите, заби се дълбоко в китката на демона, разсече я, и продължи към гърлото на създанието. То в миг изчезна и остави след себе си само езици синьо-зелен огън, които затанцуваха по Счупения меч. Той затрептя лудо и Сара го стисна здраво с двете си ръце. Тя се приближи до леглото и усети прилив на облекчение. Оуен лежеше спокойно и дишаше кротко в леглото.
— Оуен…
Той измърмори нещо несвързано.
— Оуен… трябва да…
Мъжът се обърна и кисела леденина изпълни корема й. Оуен си беше отишъл. На неговото място лежеше гол, покрит с люспи, демон. Създанието отвори очи и вдигна глава. Жълто-зелените очи я погледнаха безстрастно с котешките си зеници, после устата се отвори и тя видя мръсни изпочупени зъби като остри шипове.
— Сара… — демонът се протегна, изви като дъга гръбнака си и ръка с животински нокти се протегна изпод завивката, за да я докосне.
— Оуен… — опита се да каже тя, но езикът й бе залепнал за небцето и от устата й не излезе нищо. Счупеният меч запулсира в ръката на Сара и тя внезапно разбра…
Демонският род…
Изчадието на Нощната вещица и на Блестящия — Падналият дух.
Първите обитатели на тези земи ги наричаха фомори — свирепите ядящи плът. Те отвличаха жените им и ги караха да раждат чудовища.
Повечето от тях имаха змийска форма, но някои бяха противни извън всякакви представи, защото имаха твърде малко — или твърде много — крайници.
И само някои от тях — малко, съвсем малко — бяха красиви. На външен вид те бяха като жени или мъже и бяха изпратени да съблазнят и впримчат в клопка човеците. И все пак Демонският род можеше само да имитира формите на човека, но никога не можеше да ги приеме напълно, затова дори най-красивите измежду тях никога не бяха идеални.
Сара сграбчи здраво меча в ръце и го вдигна над главата си. Тя щеше да нахрани меча с душата на червения демон.
75.
Оуен се събуди и видя Сара да стои гола до леглото и да държи вдигнат Счупения меч. Лицето й бе страшно. Лицето й бе бледо, а устните й като безкръвни пурпурни линии над оголените зъби бяха извити в дивашка гримаса. От ъгълчето на устата й се стичаше белезникава слюнка.
— Сара… Сара… Сара! — Оуен се дръпна назад и се сви в ъгъла на леглото. Тъкмо навреме. Мечът се стовари, разряза тънките памучни чаршафи, вдълба се в матрака и пружините изскърцаха. Тя отново замахна, отпори още едно парче от матрака и се хвърли към леглото.
— Сара! — Оуен се изтърколи на пода, а мечът се вряза дълбоко в стената над главата му и го посипа с гипс и песъчинки. Той се опита да изпълзи настрани, но пръстите на Сара сграбчиха ухото му и го извиха свирепо, тя дръпна с неестествено голяма сила главата му назад, за да извие гръбнака му и да открие незащитената му шия.
Мечът се появи преди лицето му и Оуен разбра, че ще умре.
В този момент блъскащите му наслука ръце докоснаха нещо метално, гладко и извито — Рогът на Бран. С последни сили, той го вдигна към устата си и изсвири.
Звукът на рога!
76.
— Ще осветя тези предмети — каза Йешуа и започна да вдига един по един предметите, струпани на палубата на кораба. — Ще ги превърна в ключове и символи, които ще завържат Демонския род и ще затворят пред него входа към този свят.