Йосия направи лек поклон, като се опитваше да запази безстрастно изражение на лицето си. Той вече знаеше, че всичко, което му каза сестра му, е истина — пред него не стоеше обикновено момче.
Йешуа разглеждаше пръснатите по палубата стоки.
Наведе се и вдигна един извит ловен рог. Огледа го и го наду лекичко. Чу се висок и чист звук.
— Този рог ще предупреждава за приближаването на Демонския род и неговият език ще го разгонва, защото е писано, че гласът на баща ми е звукът на рог, глас на тръба.
Йешуа наду силно рога.
Фоморите на брега се разбягаха във виеща агония.
77.
Сара се отдръпна като пищеше ужасено. Сгуши се в ъгъла, придърпа коленете си и обви здраво ръцете си около голото си тяло. Низ от трепкащи образи изгаряше затворените й очи.
Опънатата шия на Оуен…
Острието на Счупения меч се притисна към плътта му…
От раната се стичаше тънка струйка кръв…
— Сара?
Младата жена изстена.
— Сара?
Тя полудяваше, може би тя вече е луда. Това, което виждаше и преживяваше през последните няколко дни, я изтласка отвъд ръба на нормалното. Стигна дотам, че не можеше да различи халюцинациите и страшните сънища от действителността. Няма никакви два демона… няма такива неща като демони… и в леглото не лежеше демон. Беше Оуен, просто Оуен. Но лудостта й я накара да нападне Оуен, да иска да го насече с прокълнатия меч, накара я да…
— Сара! — Силен удар отметна главата й назад. — Сара! Ела на себе си.
Сара отвори очи. Оуен бе коленичил на пода пред нея, с безумни очи, блед и ужасѐн. По шията му се виждаше драскотина, от която се процеждаха мъниста кръв, но беше жив. Жив!
Тя се хвърли към него и се притисна в гърдите му. Чак сега се появиха сълзите и силно конвулсивно ридание разтърси тялото й.
— Помислих си… Помислих си… Видях един демон… а после си помислих, че съм те убила.
Оуен усети сълзи и по собствените си бузи и примигна, за да ги скрие.
— Нищо ми няма — той се отдръпна и се опита да се усмихне. — Надух рога и това помогна.
— Биех се с червени демони и убих двама от тях.
Оуен се изправи на крака и помогна на Сара да се изправи.
— Май би трябвало да се обидя.
Сара го изгледа объркано.
— Не можеш да ме различиш от някакъв демон — усмихна се той.
Тя го погледна внимателно, като съзерцаваше красивото му тяло, и осъзна, че независимо от всичко, което се случи през последните няколко дни, и въпреки, че вече наистина беше на границата да полудее… тя започваше да се влюбва в този мъж.
— Трябва да тръгваме — каза Оуен, докато се обличаше бързо и събираше нещата им. — Ако побързаме, ще успеем да хванем автобуса в полунощ. Трябва да се доберем до Мадок — той спря и направи знак към меча и рога — поне това можем… Не знам… — спря се той. — Знам само, че трябва да отидем в Уелс. Всичко е започнало там.
А Сара знаеше, че и ще приключи там.
78.
Те никога не правеха любов. Винаги беше само секс. Груб секс без чувства, който задоволяваше плътските нужди и раздвижваше древните енергии. Точно преди да стигне до кулминацията, Вивиен се отдръпна, а образите от Астрала не спираха да шепнат в главата й. Тя притисна ръце към горещите си гърди и усети, че кожата й трепти в забързания ритъм на сърцето.
Ахриман се изправи в леглото, седна и я изгледа. Беше събрал върховете на пръстите си пред лицето, докато наблюдаваше напрегнато жената. Вече беше виждал нейните събуждания от пътешествията й в Астрала и знаеше, че когато се буди по този начин, новините винаги са лоши. Но този път нямаше как да са такива. В съня си Вивиен пусна три прости елементала към Милър.
Уморена и останала без сили, Милър щеше да е уязвима за примитивния разум, който подхранва сенките на сънищата и желанията. Вивиен използва образи, отскубнати от подсъзнанието на Милър, за да всели ужас в момичето. То щеше да си мисли, че се бие с демони. Щеше да накълца на парчета демоните… и когато се събуди от съня си наяве, щеше да открие, че току-що е убила Оуен Уокър.