— Не успях — каза Вивиен и си наля чаша вода от каната на нощната масичка. Тя бързо изгълта водата, макар че й се искаше това да беше по-силно питие. — Тя е силна, господарю. Дори не знае колко е силна, не разбира каква е природата на тази сила, но това знание идва при нея, късче по късче.
— Тя от кръвните наследници ли е?
— Тя е… не съм сигурна коя е. Не мога да проследя потеклото й.
Ахриман пое дълбоко дъх, за да успее умът му да овладее беса на тялото му.
— Какво е станало? — попита накрая той.
— Отседнали са в един хотел. Не съм съвсем сигурна точно къде — Астралът е ужасно объркан. Но формите на съня я откриха. Тя погълна първите две с меча. После нападна мъжа, както го бяхме планирали. Видя го като демон и почти го уби, обаче той наду рога и това развали магията. Освен това, звукът изпрати вълни из целия Астрал, които ме изхвърлиха навън.
— Тези двамата водят магически живот — измърмори Ахриман.
— Не просто магически.
Мъжът от Мрака вдигна рязко поглед.
— Да не би да мислиш, че са под закрила?
— Това не би ме изненадало.
— Напоследък не са останали много закрилници — измърмори той. — Последният продължи пътя си и премина отвъд преди седемдесет години, след като раздаде светините на сегашните Пазители.
— Но някой все пак ги наглежда.
Мъжът сърдито се извъртя и прекоси стаята до големия дървен сандък, вдигна капака му и извади нож с дълго острие и малък револвер.
— Можеш ли да определиш по-точно местоположението им? Трябва ми, а нямаме време. Иначе ще се наложи аз сам да се занимавам с това. — Той сложи пет патрона в барабана на револвера и освободи петлето над празния патронник.
— Бих могла да опитам — каза Вивиен, а после добави с усмивка, — но няма нужда.
Ахриман я погледна.
— Видях върху леглото една брошурка за фестивал. Те са на път за там. — Лицето й грейна. — Идват право при тебе.
Ахриман Саурин си позволи нещо, което правеше много рядко — да се усмихне. Той от край време си знаеше, че неговата кауза е справедлива и че боговете — старите богове, истинските богове, са на негова страна.
И сякаш, за да докажат това, те подкараха двете най-важни светини право към него.
79.
Тони Фулър и Виктория Хийт стояха насред опустошената стая. Младият управител нервно се въртеше край вратата и следеше напрегнато с очи двамата полицаи, ужасѐн от мисълта, че биха могли да поискат да се затвори целият хотел. Той не държеше да уведомява полицията за случилото се, но твърде много гости чуха писъците и не можеше да остави тази работа така. Оказа се, че мъжът, който се бе регистрирал в тази стая, е изчезнал.
Хийт и Фулър пристигнаха десет минути след сигнала в полицията.
Сержант Хийт направи справка в бележника си.
— Няколко от вашите гостите са видели в коридора жена, която отговаря на описанието на Милър. Освен това, имаме и сведения, че са видели и двамата заедно в асансьора. Двойката слязла на този етаж, но тръгнали в различни посоки — сержантът затвори рязко бележника и сви рамене.
— Не може да се каже, че това са действия на някого, когото държат като затворник. Вероятно не са били те — добави тя.
— Те са били! — Тони Фулър проследи с химикалката си линията по разкъсания чаршаф и след това погледна дългата права следа от удар в стената. Металът беше ударил стената на височина над човешки ръст и беше оставил резка като дълбок жлеб някъде около височината на човешките гърди. Белегът беше скорошен, а на пода под него имаше гипсов прах и дълга, завита изрезка от тапет. Белият прахоляк бе осеян с миниатюрна ажурна украса от фини капчици кръв.
Като сключи ръцете си около въображаемия ефес на меча, инспекторът ги вдигна над главата си и се престори, че нанася смъртоносен удар. Ако е твърде близо до стената, острието ще заоре в нея… което означава, че човекът е бил приклекнал ниско долу на пода. Но кой е бил той — Оуен или някой друг? Инспекторът бе твърдо убеден, че Милър е била в тази стая, но не знаеше какво се е случило, нито по каква причина двамата заподозрени са се озовали тук, а това го интересуваше най-много.
В стаята нямаше друга кръв освен няколкото капчици на пода. Обаче имаше следи от сперма… и инспекторът доста се озори като се опитваше да свърже мислено, в главата си, възможностите миньонката Милър да изнасилва Уокър. Изглеждаше абсолютно невероятно, макар че смесицата от страх и адреналин вършат странни неща с човешкото тяло. Инспекторът знаеше това от личен опит. Тони погледна отвисоко към партньорката си, която си беше „заек“ в сравнение с него. Може би нейните неопитни, но бодри очи виждаха нещата по-проницателно от собствените му поизхабени сетива.