— Не разбирам какво общо има този факт е всичко останало.
— Навярно нищо, скъпа. Но аз мисля, че е важен.
— Не мога да не се притеснявам — обясни Люси. — Виждате ли, семейството ме заинтригува.
— Знам, скъпа, много ви е трудно, защото и двамата ви привличат силно, нали? Макар и по различен начин.
— Какво искате да кажете? — рязко попита Люси.
— Говоря за двамата синове в къщата. Или по-скоро за сина и за зетя. За нещастие двамата по-неприятни членове на семейството умряха и останаха по-приятните. Виждам, че Седрик Кракънторп е много привлекателен. Склонен е да се представя за по-лош, отколкото всъщност е, и се държи доста предизвикателно.
— Понякога ужасно ме вбесява — уточни Люси.
— Да, но ви харесва, нали? Вие сте момиче със силен дух и обичате борбата. Мога да си обясня какво ви привлича. Мистър Истли е по-скоро от тъжния тип, прилича на нещастно малко момче, но това също привлича.
— И единият от тях е убиец — горчиво забеляза Люси. — Може да бъде всеки от двамата. Не е лесно да се направи избор. Ето Седрик — въобще не го е грижа за смъртта на брат му Алфред, нито за тази на Харолд. Просто си седи и изглежда с голямо удоволствие крои планове за Ръдърфорд Хол, като не престава да говори, че ще са необходими много пари, за да го развие по желания от него начин. Разбира се, аз знам, че е от този тип хора, които се правят на по-коравосърдечни, отколкото са. Но подобно поведение също би могло да бъде прикритие. Искам да кажа, твърди се, че човек изглежда по-безчувствен. Но аз се съмнявам. Би могъл да бъде дори още по-безчувствен, отколкото изглежда.
— О, скъпа Люси, толкова съжалявам за всичко.
— А после и Брайън — продължаваше Люси. — Може да е странно, но той, изглежда, наистина иска да остане тук. Смята, че двамата с Алегзандър биха си живели страхотно весело и е пълен с идеи.
— Той винаги има някакви идеи, нали?
— Да, така мисля. Всички те звучат чудесно, но имам чувството, макар и да не съм сигурна, че никога няма да се осъществят. Искам да кажа, че не са практични. Идеята звучи прекрасно, но не мисля, че той изобщо отчита трудностите, които в действителност предстоят.
— Само си фантазира, така ли?
— Да, в много отношения. Имам предвид, че обикновено буквално витае в облаците. Гради въздушни кули. Вероятно един наистина добър летец изтребител никога не слиза напълно на земята… — И добави: — Харесва Ръдърфорд Хол толкова много, защото му напомня за голямата стара къща във викториански стил, в която е живял като малък.
— Разбирам — замислено каза госпожица Марпъл. — Да, разбирам…
После погледна косо към Люси и предприе нещо като словесна атака:
— Но това не е всичко, нали, скъпа? Има още нещо.
— Да, има още нещо. Нещо, което просто не разбирах допреди няколко дни. Всъщност Брайън би могъл да бъде в този влак.
— Във влака в 16,33 часа от Падингтън?
— Да. Разбирате ли, Ема мислеше, че от нея се иска да даде отчет за собствените си действия на 20 декември, и тя го направи много внимателно. Била е на среща на някакъв комитет сутринта, следобед е пазарувала и е пила чай в „Детелината“, а после обясни, че е отишла да посрещне Брайън на гарата. Влакът, който е чакала, тръгва в 16,50 часа от гара Падингтън, но е възможно той да е пътувал с по-ранен влак и да се е престорил, че е дошъл е по-късния. Спомена ми съвсем небрежно, че колата му била ударена и я бил дал на сервиз, затова му се наложило да пристигне с влака — ужасна досада, така каза, мразел влаковете. Звучеше съвсем естествено… Всичко може и да е вярно, но някак си ми се иска да не беше идвал с влака.
— Всъщност с влака — замислено промълви госпожица Марпъл.
— Което не доказва нищо. Ужасно е, че съществува цялата тази подозрителност. Да не знаеш. А може би никога няма и да разберем!
— Сигурно ще разберем, скъпа — бързо изрече госпожица Марпъл. — Искам да кажа, че всичко едва ли ще остане на този етап. Това, което със сигурност знам за убийците, е, че те никога не спират по средата. Или може би трябва да се каже, едва ли биха спрели. Във всеки случай — заяви госпожица Марпъл в заключение, — не биха могли, след като са извършили и второ убийство. Хайде, не се тревожете толкова, Люси. Полицията прави всичко възможно, проверява всекиго, а най-важното е, че Елспет Магликъди пристига съвсем скоро.
Глава двайсет и шеста