Ругатните на продавача достигаха до нея като през мъгла. Не беше в състояние нито да се отбранява, нито да избяга. Като че ли физическите й сили, волята й и желанието и да живее се изпариха. Стоеше объркана в центъра на събиращата се тълпа и не знаеше какво да прави. Детето отхапа от немитата круша. Мозъкът й регистрира този факт и вероятността плодът да е пръскан с отровни химикали. Ръката й механично посегна към сина й, без да е наясно какво точно иска да направи, но увисна във въздуха. Селянинът се възползва от вцепеняването й, грубо дръпна от другата й ръка портмонето, което тя все още стискаше и й взе всичките пари. Дарина пак не направи нищо. Не, всъщност направи. Прибра си портмонето, разбута сеирджиите и тръгна към дома си, като с усилие тикаше количката с внезапно умълчалото се дете.
Постепенно вцепенението се разсейваше. Колкото повече идваше на себе си, толкова по-силно я завладяваше дива ярост към Петко. Със закъснението си той беше станал причина за всички тези беди. Само да си дойде, закани му се тя, само да се прибере, ще му дам да се разбере!
Яростта събуди у нея неподозирани сили, прогони апатията, тревогата и умората. Тя се върна обратно по-бързо отколкото беше отишла на пазара, настойчиво позвъни, но никой не й отвори. Хлад сви сърцето й. Отключи припряно и трескаво обиколи и двете стаи. Нямаше и следа от Петко. Всичко си стоеше така, както го беше оставила, включително и петното от мократа риза на мъжа й на килима в хола. Къде ли се е дянал? Хвърли се към телефона, но слушалката беше глуха и мъртва. Ами да, не си бяха платили и вече са им го изключили. Ако го е смачкала кола, няма как да й съобщят. Стори й се, че вижда разръфани парчета от тялото на мъжа си, стърчащи изпод колелата на бляскав „Мерцедес“. Дано поне някой се сети да измъкне документите му от кървавата пихтия. Сашко напомни за себе си с нечленоразделни крясъци и Дарина се сепна. Върна се в антрето, където го беше забравила вързан в количката и го развърза. Детето протегна ръчички към нея. В момента само й пречеше. Какво щеше да го прави без баща? Как ще го изхранва? Може би ще го даде в интернат. Ще се хване да чисти входове и като събере някой лев, ако изобщо събере, ще си го вземе… Не, едва ли ще го вземе, защото няма да има пари да го прати на училище. Кой знае колко ще струва след пет години образованието! Нещата се променяха толкова динамично, че тя изобщо не можеше да си представи бъдещето.
Часът отиваше към дванайсет. Трябваше да предприеме нещо. Не можеше просто така да чака да й съобщят за смъртта на мъжа й. Без да обръща внимание на детето, въпреки че сърцето й кървеше от мъка за него, тя позвъни на отсрещната врата и помоли съседското момиче да постои при малкия.
Дарина излезе отново и тръгна към спирката на автобуса. Не знаеше накъде да върви. Къде ли плащаха сега помощите? В бюрото по труда или в пощата? Миналия месец беше в бюрото по труда, но дали и сега е там. Всичко беше толкова несигурно… По съвсем друг начин си беше представяла живота си през деветдесетте, а като си помислиш само, че едва след девет години ще дойде 21-и век, новото хилядолетие… Или да върви направо в „Пирогов“? Или в полицията? … Изведнъж се сети, че момичето на съседите се изкашля. Може да е от цигарите, но може и да е болна от грип и като едното нищо да зарази детето. Откъде ще вземе пари за лекарства? Антибиотиците вече бяха поскъпнали десет пъти, цените скоро сигурно щяха да се качат още. По радиото съобщиха за застудяване. Дали ще се окаже способна да спаси детето си? То ще зъзне в студения панелен кафез, въпреки че ще струпа върху му всички одеала, които има, ще плаче, после плачът му постепенно ще затихне и него няма вече да го тресе, челото му няма да гори повече, ще става все по-студено и по-студено. Лицето му ще изгуби цвета си, вече няма да е червено, а бледо, все по-бледо… Телцето му ще издава противна сладникава миризма… Това не е нейното дете, а парче развалено месо. Нима човек може да се превърне в парче развалено месо? Може би щеше да намери сили у себе си да роди пак дете. Но от кого, след като Петко го беше убила онази кола? И как изобщо ще забременее със спирала? А тази спирала може да й пробие матката и тя да издъхне самотна, подгизнала като сюнгер в собствената си кръв. Какво от това? По-добре да умре, след като Петко и Сашко ги няма вече. Какво друго й остава?
Вратата на апартамента се отвори пред нея, преди да е позвънила. Беше се върнала, без да разбере. На прага застана Петко и й се усмихна. Камък й падна от сърцето, но облекчението трая само миг. Внезапно я завладя подозрение. Тя мина покрай мъжа си все едно, че го нямаше, влезе в хола и се закова пред съседското момиче. То угаси цигарата си в пепелника и се надигна от дивана. Яркото червило върху сочните й устни сякаш беше избледняло. От какво ли? Не гледаше ли гузно? Не се ли бяха целували? Не беше ли закъснението на Петко номер, за да останат насаме? Ами ако е бил у тях през цялото време и никъде не е ходил?