Тенго изпълни заповедта. Събра си багажа в една торба и напусна дома им. Вече бе решил. Колкото и да беснее баща му, колкото и да крещи и врещи, Тенго хич не го е страх — дори ако посегне да го удари (което той не стори). Сега, след като му разрешиха да напусне клетката, изпита най-вече огромно облекчение.
Но пък нямаше и начин десетгодишно дете да се справи само с живота. В края на часовете този ден Тенго призна на учителката си в какво положение е изпаднал и че няма къде да пренощува. Описа й и емоционалното бреме на неделните обиколки с баща му да събират абонаментните такси за Ен Ейч Кей. Учителката му бе неомъжена жена на около тридесет и пет. Изобщо не можеше да се каже, че е хубава: носеше дебели грозни очила, но в замяна на това бе справедлива и добросърдечна. Както беше дребничка и възпитана, така можеше и на мига да избухне; хванеха ли я нервите, ставаше съвсем друг човек; нямаше озаптяване. Хората се шокираха от огромната разлика в поведението й. Тенго обаче си я обичаше и хич не се стряскаше от изблиците й на ярост.
Та тя изслуша Тенго с разбиране и съчувствие и го отведе у дома си да преспи. Постла му одеяло на дивана. На сутринта му приготви закуска. А вечерта го отведе у баща му на продължителен разговор.
Накараха Тенго да излезе от стаята, така че не знаеше със сигурност какво точно са си казали, но в крайна сметка баща му се видя принуден да прибере меча си. Колкото и ядосан да бил, нямал право да изгони на улицата едно десетгодишно момче. Законът задължавал всеки родител да издържа детето си.
В резултат от разговора на учителката с баща му Тенго бе оставен на мира през неделите. От него се искаше единствено да посвети сутринта на домашните си задължения, но след това беше свободен да върши каквото си ще. За пръв път Тенго успя да си извоюва някакво значително право от баща си. Бащата не му говори известно време, но момчето не се притесняваше кой знае колко. Спечелил бе нещо далеч по-важно. Направил беше първата си крачка към свободата и независимостта.
Тенго не беше виждал учителката си от пети клас доста време след като завърши основното си образование. Сигурно щеше да я види, ако ходеше на периодическите сбирки на стария му клас, на които го канеха, но нямаше никакво желание да се мярка на подобни мероприятия. От училище нямаше почти никакви хубави спомени. Но все пак се сещаше от време на време за учителката и за помощта, която му бе оказала.
Следващия път я видя, когато беше вече втора година в гимназиалния курс. Контузия на прасеца го бе изкарала за два месеца от училищния клуб по джудо. През което време го взеха да замества временно барабанчика в училищния духов оркестър. Оставаха им само два дни до някакъв конкурс, когато единият от барабанчиците им се премести неочаквано в друга гимназия, а вторият се тръшна с грип. Трябва ни просто някой, който да държи две дървени палки, разправяше учителят по музика, докато увещаваше Тенго да ги спаси, тъй като, така или иначе, имал излишно време заради контузията. Освен това щял да получи и няколко безплатни обяда, а пък и учителят щял да му повиши оценката по музика.
Тенго нито бе свирил някога на ударен инструмент, нито изпитваше подобно желание, но още при първия си опит установи с почуда, че тази дейност пасва идеално на начина му на мислене. Намираше някакво естествено удоволствие в това да раздробява времето на частици, а после да ги сглобява така, че да получи на практика поредица от тонове. В ума му звуците се явяваха под формата на диаграма. И взе да овладява ударните инструменти един подир друг така, както гъбата попива вода. Учителят по музика го запозна с перкусиониста на един симфоничен оркестър, който показа на Тенго техниката за свирене на тимпани. Овладя я само за няколко урока. И понеже партитурите му приличаха на числови изражения, много лесно се научи да ги разчита.
Самият учител по музика не можеше да се нарадва на изключителния му музикален талант:
— Притежаваш естествен усет за сложни ритми и невероятен музикален слух. И ако започнеш да вземаш редовни уроци при някой професионалист, нищо чудно и ти да станеш такъв.
Тимпаните никак не са лесни като инструмент, но го погълнаха всецяло, тъй като комбинацията от звуците, които издаваха, загатваха за безкрайни възможности. Тенго и съучениците му репетираха няколко откъса от „Симфониетата“ на Яначек в аранжимент за духови инструменти. Това щеше да е изпълнението им „по избор“ в предстоящото състезание между гимназиални духови оркестри. Яначековата „Симфониета“ не бе никак лека за гимназисти музиканти, а и тимпаните имаха видна роля във фанфарното начало. Учителят по музика, който същевременно бе и диригент на духовата музика, бе избрал „Симфониетата“ най-вече понеже разполагаше с двама превъзходни перкусионисти, та буквално полудя, когато неочаквано остана и без двамата. Следователно на Тенго се падна много тежка задача, но той ни най-малко не се стресна, а се отдаде с удоволствие на изпълнението.