Често си задаваше въпроса: какво всъщност значи човек да е свободен? Дори да избягаш от една клетка, не попадаш ли просто в друга, по-голяма?
Всеки път, след като изпратеше някой набелязан мъж в отвъдното, вдовицата от Адзабу я възнаграждаваше. Пачка банкноти, увити плътно в лист хартия, биваше оставена в някоя номерирана кутия в пощенски клон. Аомаме получаваше ключа от Тамару, прибираше съдържанието на кутията и връщаше ключа. Без да чупи восъчния печат върху пачката и да брои парите, хвърляше пакетчето в касетата в трезора на своята банка, в която вече имаше две такива тухлички кеш.
Аомаме така и не успяваше да изхарчи месечната си заплата от спортния клуб, да не говорим, че имаше и спестовен влог. Нямаше никаква нужда от парите на вдовицата и се опита да й обясни тъкмо това още след първото плащане.
— Просто една външна формалност — каза вдовицата тихо, но твърдо. — Приеми го като установена процедура, като изискване. От теб се иска да ги получиш. Ако не ти трябват, не си длъжна да ги харчиш. Ако ти е неприятна идеята, че ги вземаш, нямам нищо против да ги дариш анонимно на някое благотворително дружество. Прави с парите каквото ти дойде на ум. Мен обаче ако ме питаш, най-добре е да ги оставиш за известно време непокътнати на сигурно място.
— Неприятна ми е изобщо идеята да ми се плаща за подобна дейност — каза Аомаме.
— Разбирам те, но и ти недей забравя: фактът, че тези ужасни мъже са били така добри да ни отърват от присъствието си, е елиминирал необходимостта от бракоразводни дела и дела за попечителство върху децата и на тези жени не им се налага повече да се боят, че мъжете им ще дойдат и ще им размажат физиономиите от бой. Вече са им изплатени застраховките „Живот“ и всякакви други ренти, дължими на починалите. Приеми получените от теб пари като външен израз на благодарност от тези жени. Няма съмнение, че си постъпила възможно най-правилно. Но действието ти не бива да остане необезвъзмездено. Разбираш ли защо?
— Честно казано, не — отвърна искрено Аомаме.
— Защото не си нито ангел, нито бог. Давам си напълно сметка, че действията ти са подтикнати от най-чисти чувства и че поради тази причина не желаеш да ти се плаща за свършената работа. Но и чистите, неподправените чувства са също посвоему опасни. Не е лесно за човек, изграден от плът и кръв, да питае дълго такива чувства. И тъкмо това налага да привържеш чувствата си към земята — яко, както се закотвя въздушен балон. Точно това е и целта на парите. Да не ти дават да си внушиш, че всичко ти е позволено, стига да е справедливо и мотивите ти да са чисти. Сега по-ясно ли ти е?
След още известен размисъл Аомаме кимна:
— Все още не съвсем, но на първо време ще ви послушам.
Вдовицата се усмихна и отпи от билковия си чай.
— Сега да не направиш някоя глупост, като да ги внесеш в банковата си сметка. Само ще създадеш занимавка на данъчните, ако ги надушат. Дръж ги в касета в някой банков трезор. Някой ден ще ти влязат в работа.
Аомаме обеща да спази заръките й.
Беше се прибрала от клуба и готвеше вечерята си, когато телефонът иззвъня.
— Здравей, Аомаме — каза женски глас. Леко дрезгав.
Беше Аюми. Аомаме притисна слушалката с ухо към рамото си, пресегна се и намали газта, без да спира да говори:
— Как върви напоследък полицейската дейност?
— Пиша фишове за неправилно паркиране като ненормална. Цял свят ме мрази. И никакви мъже около мен. Само яко бачкане.
— Радвам се да го чуя.
— А ти какво правиш в момента?
— Готвя вечеря.
— Вдругиден свободна ли си? Вечерта, имам предвид.
— Да, но не и за нощ като онази. Имам нужда да се съвзема.