— Как от кое? Ами ако пътищата ви никога не се пресекат? Случайна среща, разбира се, не е изключена и искрено се надявам, че ще се случи. Честно ти казвам — заради самата теб. Но реално погледнато, би следвало да отчетеш, че съществува огромната вероятност изобщо да не го срещнеш повече. Или, ако го срещнеш, да се окаже, че вече е женен за друга. И че вече има две деца. Не съм ли права? И тогава ще ти се наложи цял живот да живееш сама, без никога да се събереш с единствения човек, когото си обичала на този свят. Не те ли плаши такъв вариант?
Аомаме не откъсваше очи от червеното вино в ръката си:
— Може и да ме плаши — каза. — Но поне има някого, когото обичам.
— Дори ако той никога не те е обичал?
— Обичаш ли някого с цялото си сърце — и само един човек да е, значи не живееш живота си напразно. Дори никога да не успееш да се събереш с този човек.
Аюми поразсъждава известно време по въпроса. Сервитьорът дойде и наля вино в чашите им. Докато отпиваше, Аомаме си каза: Права е Аюми. Нима е възможно някой да не хареса това вино?
— Направо ме шашваш с философския си поглед върху нещата — каза Аюми.
— Изобщо не гледам философски. Само ти казвам честно какво точно мисля.
— И аз бях влюбена в един по някое време — взе да споделя Аюми. — Веднага след като завърших гимназията. В първото момче, с което правих секс. Беше три години по-голям. И моментално ме заряза заради една друга. А пък аз направо подивях. Много обидно ми стана. После го прежалих, но дивотията си ми остана. Гадно изневеряващо копеле с мазна приказка. Но какво да правя, като се бях влюбила.
Аомаме кимна, а Аюми отпи от чашата си.
— Той и сега ми се обажда понякога, пак да сме се срещнели. Но знам, че му е зор единствено за тялото ми. Ясен ми е. И затова му отказвам. Нищо няма да излезе, ако се видим, освен някоя още по-голяма бъркотия. Или, по-точно казано, мозъкът ми го съзнава, ама това не пречи на тялото да реагира всеки път. А пък то колко го желае, да не ти разправям! И като ми се натрупа повечко, пак се оставям да подивея. Ама ти надали можеш да ме разбереш.
— Много добре те разбирам — отвърна Аомаме.
— Щото той е отвратителен като човек, а и в леглото не е нещо особено. Но поне не се бои от мен и се отнася добре, докато сме заедно.
— При такива чувства нямаш кой знае какъв избор, нали? Появяват се, когато им скимне. Не е като да си избираш от меню какво да си поръчаш.
— В едно отношение е същото: пак съжаляваш, че си направила погрешния избор.
И двете се разсмяха.
— Все същото е, независимо дали става дума за менюта, мъже, или каквото друго ти дойде наум — заключи Аомаме. — Мислим си, че сами правим избора си, докато всъщност не избираме нищо. В смисъл, че всичко може би е предопределено, а ние само се преструваме, че избираме. Току-виж свободната воля се оказала само една илюзия. Често си мисля, че е точно така.
— В такъв случай животът трябва да е доста мрачен.
— И е, вероятно.
— Но ако обичаш някого с цялата си душа — дори да е ужасен човек и да не споделя любовта ти, — тогава животът поне не е ад, независимо че пак си остава мрачен. Това ли искаш да кажеш? — попита Аюми.
— Точно това.
— И все пак имам чувството, че тоя живот страда от сериозна липса както на логика, така и на доброта.
— Може и да си права — призна Аомаме. — Но е късно вече да го заменим с друг.
— Гишето отдавна хлопна — каза Аюми.
— И разписката се е загубила.
— Точно казано.
— Е, няма проблем всъщност — каза Аомаме. — Така или иначе, светът ще свърши, без да се усетим.
— Звучи многообещаващо.
— И ще настъпи царството небесно.
— Нямам търпение — рече Аюми.
Изядоха си десерта, пиха по едно еспресо и си разделиха сметката (която беше невероятно малка). После се отбиха за по един коктейл в съседен бар.
— Ха! Я виж оня там — каза Аюми. — Май е точно твоят тип, а?
Аомаме леко се озърна. В края на бара седеше сам мъж — висок, на средна възраст — и си пиеше мартинито. Имаше вид на гимназист спортист, навлязъл в средната възраст почти непроменен. Косата му бе започнала да оредява, но лицето му си беше останало младежко.
— Може и да е, но днес не ни е ден за мъже — обяви Аомаме. — А пък и барът е от по-класните.
— Знам. Просто ми беше любопитно какво ще кажеш.
— Следващия път.
Аюми изгледа Аомаме:
— Значи ли това, че пак ще излезеш с мен? Да търсим мъже, искам да кажа?
— Разбира се — отвърна Аомаме. — Защо не?
— Страхотно! Имам чувството, че заедно двете сме способни на всичко.
Аомаме пиеше дайкири, а Аюми — „Том Колинс“.
— Между другото, Аюми, ти оня ден спомена по телефона, че сме се били правили на лесбийки. Какво по-точно искаше да кажеш?
— А, тогава ли? Нищо особено. Просто се преструвахме, да пооживим малко нещата. Ама ти наистина ли нищо не помниш? Щото бая се вживяваше.
— Нищичко. Паметта ми е абсолютно заличена.
— Бяхме голи, галехме се по гърдите и се целувахме там долу и…
— Целувахме се там долу?! — възкликна Аомаме. И се озърна някой да не я е чул. Казала го бе на доста висок глас в тихия бар, но май никой не бе доловил думите й.
— Не се притеснявай. Нали ти казвам, че само се преструвахме. Без език.
— Ужас! — въздъхна Аомаме и притисна слепоочията си. — От какъв зор сме го правили?
— Съжалявам — рече Аюми.
— Не си виновна ти. Не трябваше така да се напивам.
— Едно ще ти кажа обаче: много сладка и чиста си там долу. Чисто нова.
— Ами да, аз там долу съм почти нова, неизползвана.
— Имаш предвид, че не я ползваш често, това ли?
Аомаме кимна.
— Точно това имам предвид. А сега ти ми кажи: интересуваш ли се от жени?
Аюми завъртя глава:
— Не. За пръв път правих такова нещо. Честна дума. Но и аз бях доста пияна, та реших, че няма да имам нищо против, стига да е с теб. Наужким. За майтап. А ти?
— И аз нямам такива влечения. Макар че в гимназията правихме нещо от тоя сорт с една близка приятелка. Без изобщо да го бяхме намислили. Просто се случи.
— Предполагам, че не е чак толкова необичайно. Ти тогава изпита ли някакви чувства?
— Май да — отвърна откровено Аомаме. — Но това ми беше единствен случай. На всичко отгоре ми се стори, че не е редно, и повече не повторих.
— Значи, според теб сексът между лесбийки не е реден?
— Не, изобщо нямам това предвид. Не казвам, че секс между лесбийки не бива да има, нито че е гаден или нещо подобно. Просто реших, че с тази конкретна приятелка не желая да имам взаимоотношения на такава основа. Не исках да превръщам връзката ни в чисто физическа.
— Разбирам — каза Аюми. — Щото исках да те попитам, ако нямаш нищо против, дали ще ми позволиш да преспя при теб нощес. Нещо не ми се прибира в общежитието. Вляза ли там, цялото приятно настроение от прекараната с теб вечер ще отиде на кино.
Аомаме допи дайкирито си и остави чашата върху бара.
— Нямам нищо против да ми гостуваш, обаче без никакви глупости.
— Не, не, и аз не търся нищо от тоя сорт. Просто ми се ще да сме заедно още известно време. Все ми е едно къде ще ме сложиш да спя, ако ще да е и на пода. А и утре не съм на работа, така че и сутринта ще прекараме заедно.