— Следващия път.
Аюми изгледа Аомаме:
— Значи ли това, че пак ще излезеш с мен? Да търсим мъже, искам да кажа?
— Разбира се — отвърна Аомаме. — Защо не?
— Страхотно! Имам чувството, че заедно двете сме способни на всичко.
Аомаме пиеше дайкири, а Аюми — „Том Колинс“.
— Между другото, Аюми, ти оня ден спомена по телефона, че сме се били правили на лесбийки. Какво по-точно искаше да кажеш?
— А, тогава ли? Нищо особено. Просто се преструвахме, да пооживим малко нещата. Ама ти наистина ли нищо не помниш? Щото бая се вживяваше.
— Нищичко. Паметта ми е абсолютно заличена.
— Бяхме голи, галехме се по гърдите и се целувахме там долу и…
— Целувахме се там долу?! — възкликна Аомаме. И се озърна някой да не я е чул. Казала го бе на доста висок глас в тихия бар, но май никой не бе доловил думите й.
— Не се притеснявай. Нали ти казвам, че само се преструвахме. Без език.
— Ужас! — въздъхна Аомаме и притисна слепоочията си. — От какъв зор сме го правили?
— Съжалявам — рече Аюми.
— Не си виновна ти. Не трябваше така да се напивам.
— Едно ще ти кажа обаче: много сладка и чиста си там долу. Чисто нова.
— Ами да, аз там долу съм почти нова, неизползвана.
— Имаш предвид, че не я ползваш често, това ли?
Аомаме кимна.
— Точно това имам предвид. А сега ти ми кажи: интересуваш ли се от жени?
Аюми завъртя глава:
— Не. За пръв път правих такова нещо. Честна дума. Но и аз бях доста пияна, та реших, че няма да имам нищо против, стига да е с теб. Наужким. За майтап. А ти?
— И аз нямам такива влечения. Макар че в гимназията правихме нещо от тоя сорт с една близка приятелка. Без изобщо да го бяхме намислили. Просто се случи.
— Предполагам, че не е чак толкова необичайно. Ти тогава изпита ли някакви чувства?
— Май да — отвърна откровено Аомаме. — Но това ми беше единствен случай. На всичко отгоре ми се стори, че не е редно, и повече не повторих.
— Значи, според теб сексът между лесбийки не е реден?
— Не, изобщо нямам това предвид. Не казвам, че секс между лесбийки не бива да има, нито че е гаден или нещо подобно. Просто реших, че с тази конкретна приятелка не желая да имам взаимоотношения на такава основа. Не исках да превръщам връзката ни в чисто физическа.
— Разбирам — каза Аюми. — Щото исках да те попитам, ако нямаш нищо против, дали ще ми позволиш да преспя при теб нощес. Нещо не ми се прибира в общежитието. Вляза ли там, цялото приятно настроение от прекараната с теб вечер ще отиде на кино.
Аомаме допи дайкирито си и остави чашата върху бара.
— Нямам нищо против да ми гостуваш, обаче без никакви глупости.
— Не, не, и аз не търся нищо от тоя сорт. Просто ми се ще да сме заедно още известно време. Все ми е едно къде ще ме сложиш да спя, ако ще да е и на пода. А и утре не съм на работа, така че и сутринта ще прекараме заедно.
Взеха метрото и малко преди единадесет бяха вече в апартаментчето на Аомаме в Джиюгаока. И двете си бяха подпийнали и им се спеше. Аомаме метна върху дивана тънък дюшек и даде на Аюми една от пижамите си.
— Мога ли да легна при теб само за една-две минутки? — примоли се Аюми. — Просто ми се ще да се гушна за мъничко при теб. Без глупости. Обещавам.
— Нямам нищо против — каза Аомаме, поразена от факта, че убийцата на трима мъже ще се озове в леглото с действаща полицайка. Ама че странен живот!
Аюми се мушна под завивките, обгърна с ръце Аомаме и притисна едрите си гърди в ръката й. Дъхът й ухаеше на алкохол и зъбна паста.
— Според теб бюстът ми не е ли прекалено голям? — попита я.
— Изобщо не е. Много си е красив.
— Абе, така е, ама имам чувството, че жена с големи цици е смешна. Моите подскачат, докато тичам, и ме е срам да си суша сутиените навън. Приличат на две големи купи за салата.
— Мъжете май си падат по големите цици.
— И зърната ми са прекалено големи. — Аюми разкопча пижамата и заголи едната си гърда. — Гледай колко ми е голямо! Не е ли идиотско?
Аомаме огледа зърното на Аюми. Не беше хич малко, но не и толкова едро, че да се притеснява човек — не по-големи от онези на Тамаки.
— Красиво е. Да не би някой да ти е казал, че са ти големи зърната?
— Да. Един. Не бил виждал никога по-едри.
— Сигурно не е виждал много. Най-обикновени са си. А пък моите са прекалено малки.