— Никак даже. Твоите ми харесват. Имат елегантна форма и създават впечатление, че си интелектуалка.
— Глупости! Хем са много малки, хем са различни по размер. Което много ме затруднява при избора на сутиени, понеже едната чашка трябва да е по-голяма от другата.
— Наистина ли? Май всеки си има някакви проблеми.
— Точно така. Хайде сега да спим — каза Аомаме.
Аюми протегна надолу ръка и се опита да пъхне пръст в пижамата на Аомаме. Аомаме обаче сграбчи ръката й.
— Хей! Нали ми обеща.
— Пардон — рече Аюми и дръпна ръката си. — Вярно, че ти обещах. Май се напих. Обаче съм луда по теб. Като някоя смотана гимназистка.
Аомаме нищо не каза.
Аюми зашепна:
— Според мен ти пазиш онова, което смяташ за най-важно, за онова момче. Права ли съм? Завиждам ти. Че имаш някого, заради когото да се пазиш.
Може и да е права, помисли си Аомаме. Но кое всъщност е онова, което смятам за най-важно?
— Хайде, заспивай — каза на Аюми. — Ще те гушкам, докато заспиш дълбоко.
— Благодаря ти. И извинявай, че ти причинявам толкова неприятности.
— Няма нужда да ми се извиняваш. Никакви неприятности не ми причиняваш.
Все още усещаше топлата гръд на Аюми до себе си. Някъде отдалече долетя кучешки вой, после затвориха с трясък някакъв прозорец. Аомаме не преставаше да гали Аюми по косата.
След като Аюми заспа, Аомаме се измъкна от леглото. Явно й беше писано тя да прекара нощта на дивана. Извади от хладилника бутилка минерална вода и изпи две чаши. После излезе на балкончето, седна на алуминиевия стол и огледа простиращия се пред очите й квартал. Пролетната вечер беше топла. Бризът донасяше до ушите й шума от далечните улици като от някакъв създаден от човека океан. Сега, след полунощ, неоновият блясък бе понамалял.
Това момиче ми харесва, мислеше си Аомаме. Няма две мнения. И искам да съм максимално добра спрямо нея. След смъртта на Тамаки реших да живея, без да се обвързвам с никого. И за миг не ми е минало през главата да имам нужда от нова приятелка. Не знам защо, но усетих как сърцето ми се отвори към Аюми. В състояние съм да й призная с известна откровеност истинските си чувства. И все пак тя е коренно различна от теб, каза Аомаме на онази Тамаки, която таеше в сърцето си. Ти си специална. С теб израснах. Не мога да те сравня с никого.
Аомаме вдигна глава и се загледа в небето. И докато го гледаше, умът й се зарея из далечните спомени. Из времето, когато бяха заедно с Тамаки, как си приказваха, как се опипваха… Но скоро взе да си дава сметка, че небето отгоре й е някак си по-различно от онова, което бе свикнала да гледа. Имаше някаква трудно доловима, но и неоспорима разлика.
Трябваше й известно време да схване в какво бе разликата. Но дори след това й бяха нужни още доста усилия, за да я приеме. Умът й отказваше да потвърди от раз онова, което зрението й бе доловило.
На небето се виждаха две луни — една малка и една голяма. Рееха се една до друга. Голямата си беше онази обичайна луна, която знаеше открай време. Почти пълна и жълта. Но до нея имаше и друга луна. С непозната форма. Леко разкривена и зеленикава, сякаш покрита с мъх. Ето това бе регистрирало зрението й.
Аомаме се загледа с присвити очи в двете луни. После ги затвори, изчака моментът да отмине, пое дълбоко въздух и пак ги отвори с надеждата всичко да се е върнало към нормалното и да види само една луна. Но нищо не се беше променило. Нито светлината я лъжеше, нито зрението й. Нямаше никакво съмнение, че две луни се носят ясно една до друга — жълта луна и зелена луна.
Помисли си дали да не събуди Аюми да потвърди, че там горе наистина има две луни, но се отказа. Ами ако Аюми и кажеше: „Разбира се, че луните са две. Миналата година увеличиха бройката“. Или пък вземеше да каже: „Какви ги приказваш? Та луната в небето си е само една. Нещо не ти е в ред зрението.“ Нито един от двата отговора нямаше да разреши проблема й. Само щеше да го задълбочи.
Аомаме покри с длани долната половина на лицето си и продължи да гледа втренчено двете луни. Явно нещо става, помисли си. Пулсът й се ускори. Или със света нещо не е в ред, или с мен — или едното, или другото. Капачката не пасва на шишето: в капачката ли е вината, или в шишето?
Прибра се, затвори вратата към вътрешния двор и придърпа завесите. Извади от шкафа бутилка бренди и си наля една чаша. Аюми си спеше в леглото; дишаше дълбоко и равномерно. Аомаме застана на пост над нея, като от време на време посръбваше от чашата. Опряла лакти в кухненската маса, се бореше да не мисли за онова, което се намираше отвъд завесите.