— Не виждам къде е връзката между културната антропология и търговията с акции — рече Тенго.
— Поначало няма такава, но за него явно има.
— И е много труден за разбиране.
— Точно така.
Тенго притисна слепоочията си с пръсти. После, примирил се със съдбата си, каза:
— Добре. Ще се срещна вдругиден в шест с Фука-Ери в обичайното кафене в Шинджуку и ще се подготвим за пресконференцията. Нали това искате от мен?
— Така е по план. И виж какво, Тенго, засега не се замисляй много за тия работи. Просто се остави да те носи течението. Подобни неща не се случват кой знае колко често в живота. Живеем в един прекрасен свят, приличащ на приключенски роман. Дръж се здраво и вдишвай с пълни гърди въздуха на злото. Спускаме се по бързея. А стигнем ли веднъж водопада, ще направим величествен скок!
Тенго се срещна след два дни с Фука-Ери в кафенето в Шинджуку. Тя беше по тесни джинси и тънък летен пуловер, подчертаващ очертанията на гърдите й. Правите й коси бяха пуснати и кожата й имаше свеж мек блясък. Мъжката част на клиентелата й хвърляше постоянно погледи и Тенго ги усещаше. На Фука-Ери обаче май изобщо не й правеха впечатление. Обявяването й за лауреат на наградата „Нов писател“ на едно литературно списание сто на сто щеше да вдигне голям шум.
Фука-Ери вече знаеше, че получава наградата, но не личеше нито да се радва, нито да се вълнува от този факт. Очевидно й беше абсолютно безразлично. Денят беше топъл по летному, но тя си поръча горещо какао и, обвила с две ръце чашата, се наслаждаваше на всяка капчица. Никой обаче не й беше споменал за предстоящата пресконференция, а когато Тенго й каза, не последва никаква реакция от нейна страна.
— Нали знаеш какво значи „пресконференция“?
— Пресконференция — повтори Фука-Ери.
— Седиш на една сцена и отговаряш на въпросите на куп репортери от вестници и списания. Ще те снимат. Може и телевизионни камери да има. И по цялата страна ще излязат репортажи с тези въпроси и отговори. И понеже не се случва всеки ден седемнадесетгодишно момиче да печели наградата „Нов писател“ на някое литературно списание, новината ще гръмне. Особено внимание ще се обърне на факта, че журито е било единодушно. Това почти никога не се случва.
— Въпроси и отговори — попита Фука-Ери.
— Те ще питат, ти ще отговаряш.
— Какви въпроси.
— Всякакви. За повестта, за теб, за личния ти живот, за хобитата ти, за бъдещите ти планове. И може би няма да е зле да си подготвиш отговорите на подобни въпроси.
— Защо.
— За по-сигурно. Да не се чудиш какво да им отговаряш и да не кажеш нещо, което да се разбере погрешно. Най-добре е отсега да почнеш да се подготвяш. Нещо като репетиция, един вид.
Фука-Ери допи какаото си в мълчание. После изгледа Тенго с поглед, в който се четеше: „Такива неща не ме интересуват, но щом ти смяташ, че е необходимо…“. Очите й бяха по-красноречиви — или поне изказваха по-пълни изречения — от думите й. Но надали можеше да проведе цяла пресконференция само с очи.
Тенго извади от куфарчето си лист и го разгъна върху масата. Написал бе на него ред въпроси, каквито можеше да се очакват на пресконференцията. Предната нощ бе отделил значително време и мисъл за съставянето му.
— Аз ще те питам, а ти ще ми отговаряш, все едно съм репортер от вестник, окей?
Фука-Ери кимна.
— В миналото писали ли сте много други разкази?
— Много — отговори Фука-Ери.
— Откога пишете?
— Отдавна.
— Добре — каза Тенго. — Придържай се към кратките отговори. Не е нужно да се впускаш в подробности. Като това, че Адзами е писала вместо теб например. Окей?
Фука-Ери кимна.
— Това не бива никому да го споменаваш. Нека си остане наша тайна — между нас двамата.
Няма да го казвам.
— Когато представяхте конкурсната си работа, вярвахте ли, че ще спечелите?
Тя се усмихна, но нищо не рече.
— Значи, не желаеш да отговориш на този въпрос, така ли?
— Не желая.
— Много добре. Когато не желаеш да отговориш, само си мълчиш и се усмихваш. Те и въпросите са си доста тъпи.
Фука-Ери пак кимна.
— Откъде почерпихте сюжета на „Въздушната какавида“?
— От сляпата коза.
— Хубав отговор. Какво мислят съучениците ви по повод наградата?