— Сама я написах.
— Така или иначе, „Въздушната какавида“ си е само твое произведение и на никой друг. Това трябва да е ясно от самото начало.
— Сама я написах — повтори Фука-Ери.
— Чете ли моята преработка на „Въздушната какавида“?
— Адзами ми я прочете.
— И как ти се стори?
— Добър писател си.
— Което, предполагам, ще рече, че я одобряваш?
— Все едно аз съм я писала.
Тенго я изгледа. Тя вдигна чашата с какао и отпи. Той едвам се сдържаше да не зяпа красивите издатини изпод пуловера й.
— Радвам се да го чуя. Пренаписването на „Въздушната какавида“ ми достави огромно удоволствие. Най-трудно всъщност ми беше да не разруша онова, което ти си създала. Затова толкова държа да знам дали си доволна от крайния продукт, или не.
Фука-Ери кимна безмълвно. После, сякаш се мъчеше да се убеди в нещо, опипа дребната, добре оформена месеста част на ухото си.
Сервитьорката дойде и им напълни водните чаши. Тенго отпи една глътка да накваси гърлото си. После, събрал смелост, изказа на глас мисълта, която от известно време го занимаваше:
— И аз имам една малка молба към теб, ако ми позволиш.
— И по-точно.
— Да дойдеш и на пресконференцията с тези си дрехи.
Фука-Ери го изгледа озадачено. После огледа внимателно дрехите си една по една, сякаш до този момент не беше обърнала внимание в какво е облечена.
— Искаш да дойда облечена по този начин — попита.
— Точно така. Искам да се явиш на пресконференцията в същото облекло, в което си в момента.
— Защо.
— Много хубаво ти стои. Подчертава формата на бюста ти. Имам едно лично мое си подозрение, че репортерите няма да се удържат да не те гледат там и ще забравят да ти задават трудни въпроси. Но ако идеята не ти харесва, недей. Не настоявам.
— Адзами ми подбира дрехите — каза Фука-Ери.
— Не ги ли избираш ти?
— На мен ми е все едно.
— Искаш да кажеш, че днешният тоалет ти го подбра Адзами?
— Адзами го избра.
— Което не пречи да ти стои страхотно.
— Значи този тоалет ми подчертава бюста — каза тя с равна интонация.
— Категорично. Абсолютно привлича вниманието.
— Пуловерът се комбинира добре със сутиена ми.
Фука-Ери го гледаше право в очите. Тенго усети как се изчервява.
— Не разбирам от комбинации, но… ъъъ… ефектът е поразителен.
Фука-Ери не отделяше поглед от очите на Тенго. И най-сериозно го попита:
— Не можеш да устоиш да не гледаш натам.
— Признавам си. Така е.
Фука-Ери дръпна напред яката на пуловера и само дето не навря нос в деколтето си, явно да провери с какъв сутиен е всъщност. После за миг съсредоточи погледа си върху пламналото Тенгово лице, сякаш наблюдаваше любопитно явление.
— Ще го направя, щом казваш — рече след секунда.
— Благодаря — отвърна Тенго и сложи край на срещата.
Изпрати Фука-Ери до гара Шинджуку. Мнозина минувачи си бяха свалили саката. Тук-таме се срещаше и по някоя жена по презрамки. Човешкото гъмжило в съчетание с трафика създаваше онзи типичен за града освободен шум. По улицата повя свеж раннолетен бриз. Тенго се озадачи: откъде идеше този ароматен вятър по оживените улици на Шинджуку?
— В своя извънградски дом ли се прибираш? — попита Тенго.
Влаковете бяха претъпкани; нямаше скоро да се добере до тях си.
Фука-Ери поклати отрицателно глава:
— Имам стая в Шинаномачи. На няколко минути оттам.
— Там ли преспиваш, когато закъснееш в града?
— Футаматао е много далече.
Както и преди, докато вървяха към гарата, Фука-Ери държеше лявата ръка на Тенго. Държеше я така, както момиченце държи ръката на възрастен, но и това стигаше на Тенго, за да се раздумка сърцето му.
Когато стигнаха до гарата, тя го пусна и си купи от автомата билет до Шинаномачи.
— Не се притеснявай за пресконференцията — каза му.
— Не се притеснявам.
— И да не се притесняваш, аз пак ще се оправя.
— Знам. Никак не се тревожа. Сигурен съм, че ще се справиш.
Без нито дума повече Фука-Ери мина през контролната бариера и се скри в тълпата.
След като се раздели с Фука-Ери, Тенго влезе в едно барче близо до книжарница „Кинокуния“ и си поръча джин с тоник. Отбиваше се тук от време на време. Харесваше старовремския декор и факта, че не пускат музика. Поседя известно време на бара, втренчен в лявата си ръка, без да мисли за нищо конкретно. Ръката, която Фука-Ери бе държала. Още помнеше допира й. Спомни си красивите извивки на гърдите й. Толкова съвършена бе формата им, че почти бе лишена от сексуален смисъл.