— Знаеш ли, че един мъж произвежда всеки ден по няколко милиона сперматозоиди? — попита вдовицата Аомаме.
— Знам, но това не е точната бройка.
— То и аз не знам точната бройка, но е толкова голяма, че не подлежи на преброяване. И всичките излизат накуп. Броят на яйцеклетките, които жената произвежда обаче е ограничен. Това знаеш ли го?
— Не точно.
— За цял живот не наброяват повече от четиристотин — рече вдовицата. — При това не се раждат нови всеки месец, ами си стоят в тялото на жената от мига на раждането й. След първото й кръвотечение жената произвежда по една зряла яйцеклетка месечно. И малката Цубаса тук носи със себе си всичките свои яйцеклетки. Стоят си някъде там в нея непокътнати — прибрани в нещо като чекмедже, — понеже не са й почнали кръвотеченията. И не е необходимо да ти напомням, че ролята на всяка яйцеклетка е да бъде оплодена от сперматозоид.
Аомаме кимна.
— Повечето психически различия между мъжа и жената се дължат на разликите в размножителната им система. От чисто психологическа гледна точка жената живее, за да опази своя ограничен запас от яйцеклетки. Това важи и за теб, и за мен, и за Цубаса. — На това място вдовицата кисело се усмихна: — За мен, естествено, трябва да е в минало време.
Аомаме пресметна набързо наум: Досега, значи, съм успяла да изхвърля около двеста яйцеклетки. И ми остава горе-долу половината от първоначалния ми запас, може би с надпис „запазено“.
— Но яйцеклетките на Цубаса никога няма да бъдат оплодени — каза вдовицата. — Помолих един лекар миналата седмица да я прегледа. Матката и е унищожена.
Аомаме изгледа с разкривено лице вдовицата. После наклони леко настрани глава и се извърна към момичето. Едва успя да промълви:
— Унищожена?
— Да — повтори вдовицата — унищожена. Дотолкова, че и по хирургически път не може да се възстанови.
— Но кой е способен на подобно деяние? — попита Аомаме.
— И аз не знам още със сигурност — отвърна вдовицата.
— Човечетата — каза момичето.
Осемнадесета глава
(Тенго): Вече няма място за големия брат
Комацу му се обади след пресконференцията да му каже, че всичко е минало както трябва.
— Брилянтно изпълнение — рече с необичайно за него вълнение. — Никога не съм очаквал, че тя така безпогрешно ще се справи. Отговорите й бяха направо остроумни. Впечатли страхотно всички присъстващи.
Тенго ни най-малко не се изненада от реакцията на Комацу. Без да има нищо конкретно предвид, просто не се притесняваше особено за пресконференцията. Смяташе за даденост това, че тя ще се представи най-малкото достойно. Но чак пък че ще „впечатли страхотно всички“? Някак си не се връзваше с онази Фука-Ери, която познаваше.
— Тоест кирливите ризи не ни лъснаха, така ли да разбирам? — попита Тенго за всеки случай.
— Никак. Гледахме да минем по кратката процедура и отбивахме всички неудобни въпроси. Макар че, в интерес на истината, такива май изобщо нямаше. Та кой, пък бил той и професионален репортер, ще рискува да изглежда лош в очите на другите, като задава гадни въпроси на едно сладко, красиво седемнадесетгодишно момиче. „Засега поне“, би трябвало да добавя. Никой не знае какво ще стане в бъдеще. В този свят, докато се усетиш, и вятърът си сменил посоката.
И Тенго си го представи Комацу застанал прав на ръба на отвесна скала с мрачен поглед и с навлажнен със слюнка пръст да проверява откъде духа вятърът.
— И всичко това дължим на проведената от теб тренировка, Тенго. Браво! Чудесна работа свърши! Утре всички вечерни вестници ще пишат за наградата и пресконференцията.
— Как беше облечена Фука-Ери?
— Как беше облечена ли? Най-нормално. Впит по тялото пуловер и джинси.
— Пуловерът подчертаваше ли й циците?
— Всъщност да. Давам си сметка, след като ме попита. Хубава форма. Имаха вид на чисто нови, току-що извадени от фурната. Помни ми думата, Тенго: голям хит ще стане — гениално момиче писателка. Хубавица, малко смешно говори наистина, но пък умна. Има у нея някакво излъчване; личи си, че не е обикновен човек. На много писателски дебюти съм присъствал, но този е специален. А щом аз ти казвам, че е специален, значи, че наистина е нещо специално. До една седмица ще излезе броят на списанието с „Въздушната какавида“ и съм готов да се обзаложа на всичко — на лявата си ръка и десния си крак — че за три дни ще се разпродаде.