— Но, доколкото разбирам от господин Комацу, възнамерявате да станете представител на фалшивата компания, която той създава във връзка с „Въздушната какавида“, а това ще рече, че ставате пълноценен участник в плана му. С други думи, сам се приближавате към собственото си окалване.
— Напълно възможен краен резултат.
— Доколкото мога да преценя, Професоре, вие притежавате превъзходен интелект, голям практически усет и уникален мироглед. Но въпреки всичко не усещате накъде се движи този план. Твърдите, че не знаете какво ви чака зад следващия ъгъл. Не проумявам: как може човек като вас да поставя себе си в такова несигурно, рисковано положение?
— Като оставя настрана притеснението от величаещата ме твоя оценка „човек като мен“ — каза Професора и си пое дъх, — разбирам какво искаш да кажеш.
За един миг настъпи тишина.
— Никой не знае какво ще стане — намеси се внезапно Фука-Ери. И пак млъкна. Чашата от какаото бе празна.
— Ери е права — отчете Професора. — Никой не може да каже какво ще стане.
— И все пак подозирам, че не сте съвсем без план — подметна Тенго.
— Да, имам някакъв план — каза професор Ебисуно.
— Мога ли да отгатна за какво става дума?
— Разбира се.
— Публикуването на „Въздушната какавида“ може да доведе до разкрития относно случилото се с родителите на Ери. Нали това имате предвид, когато говорите за хвърлянето на камък във вира?
— Горе-долу — призна професор Ебисуно. — Стане ли „Въздушната какавида“ бестселър, медиите ще и налетят като шарани във вир. Ако трябва да съм точен, шумът вече се вдигна. След пресконференцията заваляха искания за интервюта от списания и телевизии. Аз отказвам наред, естествено, но с приближаването на датата, на която книгата ще излезе, ще става все по-напечено. Запънем ли се да не даваме интервюта, ще използват всичко, което имат на разположение, за да разчоплят миналото на Ери. И рано или късно всичко ще изскочи наяве: кои са родителите й, къде и как са я отгледали, кой се грижи сега за нея. А от всичко това стават чудесни новини.
Аз самият не търся в това нито радост, нито пари. Предпочитам да си живея тихо и кротко в планината и не желая да се намесвам в нищо, което би привлякло общественото внимание. По-скоро се надявам да пренасоча медийното внимание към родителите на Ери. Къде са в момента? С какво се занимават? Другояче казано, искам медиите да направят за мен онова, което полицията не може или не иска да направи. И се надявам, ако всичко върви добре, да се възползвам от хода на събитията, за да ги освободя и тях двамата. При всяко положение Фукада и жена му са от огромно значение за мен… и за Ери, разбира се. Не мога да ги оставя така, в неизвестност.
— Добре, но ако приемем, че съпрузите Фукада са там, какво може да е наложило да ги държат против волята им цели седем години? Не е ден, не са два!
— И аз знам точно толкова, колкото и ти. Мога само да гадая — отвърна професор Ебисуно. — Както ти споменах миналия път, по повод престрелката с Акебоно полицията проведе обиск на Сакигаке, но не установи нищо друго освен абсолютната липса на връзка между Сакигаке и инцидента. Оттогава Сакигаке постоянно укрепва позицията си на религиозна организация. Всъщност, не. Какви ги приказвам! Не „постоянно“ е думата; в действителност то стана изведнъж. Но така или иначе, външните хора изобщо не разбраха какво се случва вътре. Убеден съм, че и ти нямаш никаква представа.
— Абсолютно — съгласи се Тенго. — Телевизия не гледам, а вестници почти не чета. Така че не бива да съдите по мен какво мислят хората поначало.
— Не, не става дума за това, че ти нищо не знаеш за тях. Те умишлено поддържат възможно най-нисък информационен профил. Друга секта би прибягнала към какви ли не циркове да привлече нови последователи, но не и Сакигаке. Те нямат за цел да увеличават броя на последователите си. На тях им трябват здрави, млади вярващи, силно мотивирани и притежаващи умения в разни професионални области. Затова и не се напъват да привличат хора. И не приемат всички желаещи. Новодошлите се подлагат на интервю и не всеки бива допуснат. В други случаи пък полагат специални усилия да привлекат човек с определени необходими им способности. И какво се получава в крайна сметка? Една войнстваща елитарна религиозна организация.
— Основаваща се на каква доктрина?
— Подозирам, че нямат определен сбор от свещени писания. Или, ако го имат, то той е съвсем еклектично съставен. Най-общо казано, групата следва някаква тайнствена форма на будизма, но ежедневието им е основано не толкова върху някоя конкретна доктрина, колкото върху труда и аскетизма — и то доста строг аскетизъм. Мълвата за тях се разпространява из цялата страна и привлича разни младежи, примамени точно от този вид духовен живот. Групата е изключително сплотена и вманиачена на тема секретност.