— Имат ли си духовен водач, гуру?
— На пръв поглед — не. Отричат всякакъв култ към личността и практикуват колективно ръководство, но никак не е ясно какво точно става при тях. Полагам всички усилия да се добера до някакви сведения, но много малко информация се процежда навън. Само едно мога да кажа със сигурност: организацията се разраства постоянно и, изглежда, има сериозни източници на средства. Притежаваните от Сакигаке земи стават все повече, не спира да се увеличава и оборудването им. А същевременно и стената около комуната стана далеч по-здрава.
— Но по някое време се изгубва името на Фукада — първоначалния предводител на Сакигаке.
— Точно така. И точно това е необичайното. Онова, което чувам, ни най-малко не ми звучи убедително. — Професор Ебисуно хвърли поглед на Фука-Ери, после пак се обърна към Тенго: — Тук се крие някаква фундаментална тайна. Сигурен съм, че в определен момент в организацията на Сакигаке е станала някаква реконструкция. Каква по-точно, не мога да знам. Но вследствие на това Сакигаке сменя основната си насоченост от земеделска комуна към религиозна секта. Подозирам, че това е било съпроводено от нещо като преврат, в който се с изгубил Фукада. Както вече споменах, у него нямаше и най-малкия религиозен уклон. И сигурно не е пожалил до последна капка усилията си да пресече подобно развитие. Но вероятно точно тогава е загубил битката за лидерство в Сакигаке.
Тенго обмисли за секунда чутото:
— Разбирам какво ми говорите, но дори да сте прав, това не е ли нещо, което са можели да разрешат, като чисто и просто изхвърлят Фукада от Сакигаке? Нали преди това Акебоно се отделя от Сакигаке съвсем мирно и тихо? За какво им е било да го заключват под стража?
— Има резон в това, което казваш. При нормални обстоятелства е нямало да им е нужно да го държат под ключ. Но дотогава Фукада сигурно вече е бил наясно с много от тайните на Сакигаке, които в никакъв случай не е бивало да стигнат до ушите на обществото. Така че да го изхвърлят, явно не вървяло. Бидейки първоосновател на комуната, Фукада на практика я ръководеше в продължение на доста години и сто на сто е бил свидетел на всичко, което е ставало вътре. Явно е знаел прекалено много. Да не говорим, че освен това беше и широко известен в обществото. Не е можело членовете на Сакигаке просто да пуснат Фукада и жена му, след като те са поискали да напуснат групата.
— И вие затова се мъчите да разрешите патовата ситуация с непреки средства, така ли? И се стремите да възбудите обществения интерес, като осигурите сензационен писателски дебют на Ери и положение на бестселър на „Въздушната какавида“?
— Седем години са наистина много дълъг срок, но всичките ми опити бяха безуспешни. Ако сега не предприема тази драстична стъпка, загадката може да си остане завинаги неразгадана.
— Тоест Ери за вас е стръвта, с която гледате да примамите из шубраците големия тигър?
— Никой не знае какво точно ще изскочи от храсталака. И не е задължително да е тигър.
— Но имам чувството, че очаквате да се случи някакво насилие. Не съм ли прав?
— Да. Такава възможност наистина съществува — призна замислен Професора. — Сам знаеш, че всичко е възможно в една хомогенна изолирана система.
Последва потискащо мълчание, посред което Фука-Ери се обади:
— Стана, защото дойдоха човечетата — каза тихо.
Тенго я погледна, както беше седнала до Професора. Както обикновено, лицето й беше абсолютно безизразно.
— Какво искаш да кажеш? Че нещо се е променило в Сакигаке заради появата на човечетата ли? — попита Тенго.
Тя не отговори. Само пръстите й се заиграха с горното копче на блузата й.
Тогава проговори професор Ебисуно, поемайки сякаш оттам, откъдето бе спряла Ери.
— Нямам представа кои са тези човечета, а и самата Ери или не знае, или не иска да ги опише с думи. Но лично на мен ми е повече от ясно, че човечетата са изиграли определена роля във внезапната драстична промяна на Сакигаке от земеделска комуна в религиозна секта.
— Или те, или нещо „човеческо“ — допълни Тенго.