— Но това не е всичко — продължи тихо вдовицата. — Дори и да възстановят по оперативен път функцията на матката й, момичето вероятно няма да иска с никого да прави секс. Едно причинило подобни увреждания проникване няма начин да не е било придружено от страхотни болки, а това й се е случвало многократно. Споменът за тези болки не може просто да изчезне. Нали ме разбираш?
Аомаме кимна. Стискаше здраво сплетените си пръсти над коленете си.
— Казано с други думи, яйцата, които пази в себе си, няма къде да отидат. Те — вдовицата хвърли бърз поглед на Цубаса, после продължи: — … вече са направени безплодни.
Аомаме не можеше да прецени доколко Цубаса разбира казаното. Каквото и да възприемаше умът й, емоциите й, изглежда, бяха другаде. Или поне не бяха тук. Сърцето й сякаш бе затворено в малка тъмна стая със заключена врата — стая, която се намира другаде.
— Не твърдя, че единствената житейска роля на жената е да ражда деца — продължи вдовицата. — Всеки индивид е свободен да избира сам какъв живот ще живее. Но просто недопустимо е да ограбиш една жена от естественото й женско право, преди да е имала възможността да го упражни.
Аомаме кимна безмълвно.
— Разбира се, че е недопустимо — повтори вдовицата. Аомаме усети лек трепет в гласа й. Явно й беше трудно да контролира емоциите си. — Това дете е избягало сам-самичко отнякъде. Откъде и как е успяло, и аз не знам. Но е нямало къде другаде да се скрие освен тук. Никъде другаде не е намерило сигурност.
— Къде са родителите й?
Вдовицата се смръщи и потропа с маникюр по масата.
— Знаем къде са родителите й. Но именно те са хората, които са позволили този ужас да се случи. Точно от тях е избягала.
— Искате да кажете, че родителите не са имали нищо против това дъщеря им да бъде изнасилвана?
— Не само са нямали нищо против. Буквално са го насърчавали.
— Но как може някой…? — Аомаме не намираше думи да продължи.
— Знам, ужасно е — поклати глава вдовицата. — Подобни неща не бива да се допускат. Но случаят е особено труден. Не става дума за обикновено домашно насилие. Докторът смята, че трябвало да подадем оплакване в полицията, но аз го помолих да не го прави. И понеже е стар приятел, успях да го убедя да изчака.
— Но как така не желаете да се оплачете в полицията? — недоумяваше Аомаме.
— Детето очевидно е жертва на жесток, нехуманен акт. На гнусно престъпление, което обществото би трябвало жестоко да накаже — рече вдовицата. Но дори да подадем оплакване в полицията, какво смяташ, че ще направят те? Както виждаш, детето едва говори. Не може изобщо да обясни какво му се е случило и какво са му сторили. А и да успее, как можем да го докажем? Предадем ли я на полицията, току-виж я върнали на родителите й. Няма къде другаде да я пратят, а и те притежават родителските права. Но щом се върне при тях, вероятно ще й се случи същото, както преди. В никакъв случай не бива да допуснем това.
Аомаме кимна.
— Лично аз ще се заема с отглеждането й — обяви вдовицата. — Никъде няма да я пращам. Не ме интересува кой ще я търси — дали родители, или някой друг, — никъде няма да я пусна. Ще я скрия някъде и ще й осигуря необходимото възпитание.
Аомаме поседя известно време, като гледаше ту вдовицата, ту момичето.
— А може ли да се разбере кой е мъжът, извършил това сексуално насилие върху момичето? И изобщо за един мъж ли става дума? — попита Аомаме.
— Само един е бил. И знаем кой е — отвърна вдовицата. — Той умее да упражнява пряко влиянието си върху хората. Родителите на момичето и до ден-днешен си остават под контрола му. Изпълняват безпрекословно всичките му заповеди. Лишили са се от свой собствен характер, воля или преценка. Възприемат всяка негова дума за абсолютна истина. И когато им каже да му дадат дъщеря си, не могат да му откажат. Напротив, с най-голямо желание му я предават, независимо че им е ясно какво я очаква.
На Аомаме й трябваше известно време да проумее думите на вдовицата. После се зае да осмисли проблема и да подреди мислите си.
— За някаква специална група ли става дума?
— Да, за специална група, която се ръководи от болен, тесногръд дух.
— Култ, искате да кажете? — попита Аомаме.
— Да — кимна вдовицата, един изключително жесток и опасен култ.
Ама, разбира се. Какво друго може да е освен култ! Хора, които изпълняват всякакви заповеди. Хора без собствен характер или преценка. И мен можеше да ме сполети същото, рече си Аомаме и прехапа устна.