Членовете на „Обществото на свидетелите“, естествено, не участваха в изнасилвания. В нейния конкретен случай не се бе стигало дори до сексуална заплаха. „Братята и сестрите“ около нея бяха все благовъзпитани, искрени хора. Отнасяха се сериозно към вярата си и почитаха доктрините, та дори и живота си залагаха заради тях. Но добрият подтик невинаги води до добър резултат. А и обект на изнасилване може да не е само тялото. Невинаги насилието е видимо и не е задължително всяка рана да кърви.
Затова Цубаса напомни на Аомаме собственото й детство. Тогава се измъкнах благодарение на своята воля. Но когато те наранят до такава степен като това момиче, може и да не ти стигнат силите да се върнеш. И да успееш да възвърнеш сърцето си в нормалното му състояние. Мисълта буквално прободе Аомаме в сърцето. Бе открила в Цубаса себе си — каквато е можело да стане.
— Длъжна съм да ти призная нещо — каза тихо вдовицата на Аомаме. — Вече мога да ти го кажа. Знам, че извърших акт на тотално незачитане, но си позволих да проуча миналото ти.
Изреченото върна Аомаме в настоящето. Изгледа вдовицата.
— Направих го още след първото ти посещение у дома и тогавашния ни разговор. Надявам се да ми простиш.
— Но като се има предвид положението ви, това е напълно естествено — каза Аомаме. — Все пак вършим нещо, което никак не е обичайно.
— Точно така. Вървим по един крайно тънък, деликатен ръб. И сме длъжни да си имаме взаимно доверие. Но който и да е човекът срещу теб, не можеш да му се довериш, ако не знаеш онова, което ти е необходимо да знаеш. Така че поръчах да се разровят във всичко — от сегашно време до самата ти поява на този свят. Разбира се, по-точно би било да кажа „почти всичко“. Никога не можеш да научиш абсолютно всичко за другия. Надали и Бог би успял.
— Нито дяволът — добави Аомаме.
— Нито дяволът — повтори вдовицата с лека усмивка. — Знам, че от култа са ти останали душевни рани още от детинство. Че родителите ти са били — и сега са — пламенни последователи на „Обществото на свидетелите“ и че никога няма да ти простят това, че си зарязала вярата. И че до ден-днешен носиш у себе си тази болка.
Аомаме безмълвно кимна.
— Да ти кажа честно, според мен „Обществото на свидетелите“ не е истинска религия. Добре, че не си се наранила или разболяла навремето и не ти се е налагала операция — можело е още тогава да си умреш. Религия, която отрича животоспасяващата хирургическа намеса само защото противоречала на буквалното библейско слово, не може да е нищо друго освен култ. Който минава границата с тази си злоупотреба с догмата.
Аомаме кимна. Първото нещо, което набиват в главите на „Свидетелите“ от деца, е отрицанието на кръвопреливането. Втълпява им се, че е по-добре да умреш и да отидеш в рая с непокътнато тяло и душа, отколкото да ти прелеят кръв противно на божиите повели и да отидеш в ада. Че място за компромис няма. Пред себе си имаш само два пътя: към ада или към рая. А децата не притежават критични способности. И няма как да преценят дали дадена доктрина е правилна — било то като широко възприета от обществото идея или като научна концепция. Могат единствено да вярват в онова, което им е втълпено от родителите им. И на мен ако ми се беше случило да се нуждая от кръвопреливане, докато бях малка, сто на сто щях да изпълня заповедите на родителите си, щях да откажа кръвопреливането и да умра. С надеждата това да ме изпрати в рая или кой знае къде.
— Култът, за който говорите, известен ли е? — попита Аомаме.
— Няма начин да не си го чула. Казва се Сакигаке. По едно време всеки ден го споменаваха по вестниците.
Аомаме нямаше никакъв спомен за името Сакигаке, но предпочете да не го признава, а само кимна неопределено на вдовицата. Реши, че е по-добре да остави нещата такива, каквито са; да отчете, че вече не живее в 1984-та, а в променения свят на 1Q84-та. Това засега си оставаше хипотеза, но хипотеза, която с всеки изминал ден ставаше все по-реална. И в този нов свят съществуваха големи количества напълно неизвестна й информация. Просто трябваше да се ослушва по-внимателно.
— Сакигаке започва като малка земеделска комуна, управлявана от ядро избягали от града привърженици на „новата левица“, но в един момент става внезапна смяна на посоката и комуната се превръща в секта. Все още не е ясно точно как и защо е станало това. — Вдовицата пое дъх и продължи: — На малцина е известен фактът, че групата си има свой гуру, когото наричат Вожда. Приписват му особени сили, с които лекувал сериозни заболявания, предсказвал бъдещето, причинявал свръхестествени явления и тям подобни. Убедена съм, че става дума за сложни заблуди, но май именно те привличат хората към него.