— Какви свръхестествени явления?
Красиво оформените вежди на вдовицата се сключиха:
— Нямам конкретна информация в това отношение. Нито пък съм проявявала и най-малък интерес към окултното. Човечеството открай време повтаря едни и същи измами, едни и същи трикове, които, макар и разкрити, продължават да намират наивници. И това се дължи на факта, че повечето хора вярват не толкова в истината, колкото в онова, което им се ще да е истина. Колкото и да отварят очи, нищо не съумяват да видят. Да ги излъжеш е толкова лесно, колкото да извиеш ръката на бебе.
— Сакигаке — опита се да каже името Аомаме.
Какво означаваше тази дума? Предшественик? Предтеча? Първопроходник? Май повече подхожда за име на някой японски суперекспрес, отколкото на секта.
Цубаса сведе само за миг поглед, след като чу „Сакигаке“, сякаш реагира на някакъв скрит в думата специален звук. Когато пак ги вдигна, очите й си бяха възвърнали своята безизразност, все едно нещо в нея се беше завихрило и мигновено утихнало.
— Именно гуруто на Сакигаке е онзи, който е изнасилвал Цубаса — каза вдовицата. — Правил го под претекст, че й носи духовно осъзнаване. На родителите обяснил, че ритуалът трябвало да се извърши преди първото кръвотечение на момичето. Само докато било неомърсено, момичето можело да получи чисто духовно осъзнаване. За да стигнело до по-висше духовно ниво, трябвало да изживее ужасната болка на ритуала. Родителите приели с пълно доверие думите му. Просто да не повярваш колко прости може да са понякога хората. А и Цубаса не е единствената. Според разузнаването ни на същия ритуал били подлагани и други момичета от култа. Този гуру е някакъв изрод с перверзни сексуални предпочитания. Това е несъмнено. А организацията и доктрините й не са нищо друго освен удобна маскировка за прикриване на личната му похот.
— Този гуру няма ли си име?
— За съжаление още не го знаем. Викат му Вожда. Нито знаем що за човек е, нито как изглежда, нито какво минало има. Колкото и да ровим, не успяваме да се доберем до нужната ни информация. Блокирали са я напълно. Затворил се е в командния пункт на култа в планините на Яманаши и почти никога не се появява публично. Дори броят на членовете на култа, които могат да го виждат, е крайно ограничен. Говори се, че седял постоянно на тъмно и медитирал.
— Нима ще го оставим да действа безнаказано?
Вдовицата хвърли поглед на Цубаса и бавно кимна.
— Не можем да позволим жертвите му да се увеличават, нали?
— С други думи, следва да предприемем нещо.
Вдовицата се пресегна, положи длан върху ръката на Цубаса и използва създалия се миг тишина да събере мислите си:
— Точно така.
— Значи, доказано е, че той продължава да извършва тези свои перверзии? — попита Аомаме.
— Имаме доказателства, че системно изнасилва момичета.
— Ако това е вярно, непростимо е — промълви Аомаме. — И сте права, че не бива да допуснем да има повече жертви.
В ума на вдовицата, изглежда, се преплитаха и бореха една с друга няколко различни мисли. Накрая тя рече:
— Длъжни сме да проучим така наречения Вожд докрай. Да изключим всякакви съвпадения. Все пак става дума за съдбата на един човешки живот.
— Казвате, че той не се появявал публично?
— Точно така. И вероятно около него съществува непробиваема система за сигурност.
Аомаме присви очи и си представи специално изработения ледокоп със заострения му връх на дъното на чекмеджето на тоалетката:
— Доста трудна задача.
— Необичайно трудна — потвърди вдовицата. Пусна ръката на Цубаса и с върха на средния пръст притисна веждата си — много рядък жест, но верен признак, че е изчерпала идеите си.
— Реално погледнато — каза Аомаме, — почти невъзможно ще ми е да отида сама в планините на Яманаши, да се промъкна в този силно охраняван култ, да ликвидирам Вожда и да се измъкна, без да ме усетят. Такива работи стават само във филмите за нинджа, но…
— Ни най-малко не очаквам подобно нещо от теб, разбира се — каза сериозно вдовицата, преди да се усети, че последната забележка на Аомаме бе направена на шега. — Изключено е — добави с тъжна усмивка.