Цубаса и вдовицата също спяха в стаята на Цубаса. Момичето бе в нова карирана пижама и се беше свило на кравай. Вдовицата, все още облечена, се бе опънала на един шезлонг с метнато през коленете й одеяло. Възнамерявала бе да си тръгне, след като приспи детето, но сънят я беше догонил. Блокът и дворът му тънеха в тишина на върха на хълма, отдалечени от улицата, и само от време на време дотук долиташе далечният вой на ускоряващ се мотоциклет или сирената на някоя линейка. И немската овчарка спеше, свила се на входната постелка пред вратата. Пердетата бяха спуснати и грееха млечнобели на светлината на живачната лампа. Облаците се разкъсаха и през процепа сегиз-тогиз надничаха две луни. Световният океан нагласяше според тях приливите и отливите си.
Цубаса спеше, притиснала буза във възглавницата, с леко отворена уста. Дишането й бе съвсем тихо и детето почти не помръдваше, ако не се смятат периодическите леки потръпвания на рамото й. Кичури коса затуляха очите й.
Скоро обаче устата й взе да се разтваря и оттам заизлизаха, едно подир друго, групичка човечета. Всяко едно оглеждаше внимателно стаята, преди да се появи. Ако вдовицата случайно се беше пробудила в този миг, щеше да ги види, но тя спеше дълбоко. Нямаше скоро да се събуди. Човечетата бяха убедени в това. Бяха общо пет на брой. При появата си бяха колкото кутрето на Цубаса, но щом излезеха, се разкършваха, сякаш разгъваха някакъв инструмент, и достигаха нормалния си тридесетсантиметров ръст. Бяха еднакво облечени, без никакви отличителни знаци, лицата им също бяха неразпознаваеми, та човек не можеше да ги различи едно от друго.
Слязоха от кревата на пода и измъкнаха изпод леглото предмет, голям колкото китайска пирожка със свинско. Насядаха в кръг около него и трескаво заработиха. Предметът бе бял и крайно еластичен. С обиграни движения човечетата протягаха ръце и извличаха от въздуха бели прозрачни нишки, с които го обвиваха, а той ставаше все по-голям и по-голям. Нишките, изглежда, бяха лепкави. Не мина много време и човечетата вече пораснаха до шестдесет сантиметра. Явно можеха да придобиват какъвто ръст си искат.
Прекараха няколко часа в усилен труд, през които и дума не си продумаха. Работеха сплотено и безпогрешно. През цялото време Цубаса и вдовицата спяха дълбоко, без да помръднат нито мускул. И другите жени в приюта спяха по-дълбоко от обичайното. Проснала се на предната ливада и вероятно сънуваща нещо, немската овчарка изстена тихо от дълбините на безсъзнанието си. Отгоре двете луни се грижеха светът да е окъпан в странна светлина.
Двадесета глава
(Тенго): Горките гиляки
Тенго сън не го ловеше. Фука-Ери, с неговата пижама, спеше дълбок сън на леглото му. Тенго се беше приготвил да преспи на дивана (проста задача, понеже често придремваше там), но когато си легна, усети, че хич не му се спи, затова сега седеше на кухненската маса и работеше върху пространния си роман. Текстообработващата машина бе в спалнята; налагаше му се да пише с химикалка в бележник. И това не го затрудняваше особено. Текстообработващата машина бе несъмнено много по-удобна за бързото създаване и запаметяване на написаното, но изпитваше удоволствие от класическото изписване на йероглифите на ръка върху листа хартия.
Доста рядко му се случваше да твори нощем. Предпочиташе да работи, докато навън е светло и минават хора. В малкото случаи, когато се отдаваше на нощно писане, сред пълна тишина и мрак, стилът му се получаваше възтежичък, което му налагаше да пренапише пасажа на дневна светлина. Така че, вместо да върши двоен труд, предпочиташе поначало да твори денем.
Сега, след като за пръв път от сума ти време му се случи да пише нощем с химикалка върху лист, Тенго усети колко гладко му върви мисълта. Въображението му протегна крайниците си и повествованието течеше безпрепятствено. Идеите се навързваха някак си естествено една подир друга и върхът на химикалката стържеше равномерно по бялата хартия. Усетеше ли, че ръката му се е уморила, оставяше химикалката и размърдваше пръсти във въздуха, като пианист, изпълняващ въображаеми гами. Стрелките на часовника приближаваха един и половина. Интересното бе, че отвън не идеха почти никакви шумове, сякаш облаците, покрили градския небосвод като дебел пласт памук, поглъщаха всеки излишен звук.
Пак взе химикалката и започна да реди думите по листа, когато изведнъж се сети: днес е денят за посещението на по-възрастната му приятелка. Винаги се появяваше към единадесет в петък сутринта. Налагаше се да се отърве дотогава от Фука-Ери. Слава богу, момичето не ползваше парфюм или одеколон! Приятелката му веднага щеше да надуши чуждата миризма в леглото му. Тенго много добре знаеше колко е наблюдателна и ревнива. Нищо не й пречеше да прави секс със съпруга си от време на време, но недай боже Тенго да стореше нещо с друга жена…