— Нищо особено. Така и така се канех да свършвам.
— Може ли да поседя при теб.
— Разбира се. Ще си сипя едно вино. Искаш ли?
Момичето завъртя глава.
— Искам само да поседя тук.
— Добре. И на мен не ми се спи.
Пижамата му бе възголяма за Фука-Ери. Беше навила маншетите и на горнището, и на долнището. И при всяко навеждане напред разкриваше подутината на гърдите си. Гледката, която представляваше Фука-Ери в пижамата му, изведнъж някак си затрудни дишането на Тенго. Отвори хладилника и наля остатъка от бутилка вино в една чаша.
— Гладна ли си? — попита я. На връщане в апартамента се бяха отбили да хапнат спагети в ресторантче близо до станцията Коенджи. Порциите не бяха големи, а оттогава бяха минали няколко часа. — Мога да ти направя сандвич или нещо просто от тоя род, ако искаш.
— Не съм гладна. Предпочитам да ми прочетеш какво си написал.
— Имаш предвид онова, което пиша в момента ли.
— Ъхъ.
Тенго взе химикалката и я завъртя между пръстите си. Изглеждаше смешно малка в едрите му ръце.
— Имам си правило да не показвам никому ръкописите си, докато не съм ги свършил и доогледал. Да не ги сполети jinx.
— Джинкс ли.
— Английска дума. Означава „лош късмет“. Нещо като уроки. Мое лично си правило.
Фука-Ери го изгледа продължително. После притвори яката на пижамата.
— Почети ми от някоя книга тогава.
— Заспиваш ли, когато някой ти чете?
— Ъхъ.
— Предполагам, че професор Ебисуно доста книги ти е прочел.
— Понеже по цяла нощ не спи.
— Той ли ти чете „Сказание за Хейке“?
— Не, на запис я слушах — завъртя глава Фука-Ери.
— А, така значи си я наизустила! Много дълга лента трябва да е било.
На Фука-Ери й потрябваха двете й ръце, за да покаже колко голяма е била купчинката от касети.
— Много дълга.
— И кой точно пасаж изрецитира на пресконференцията?
— „Оттеглянето на генерал Йошицуне от столицата“.
— Това е оная част след поражението на Хейке, където победеният генерал от Генджи, Йошицуне, бяга от Киото, преследван от своя брат Йоритомо. Кланът Генджи насмалко да спечели войната срещу Хейке, но стават жертва на семейни раздори.
— Точно така.
— Кои други пасажи знаеш наизуст?
— Кажи кое те интересува.
Тенго се напъна да се сети за някой епизод от „Сказанието за Хейке“. Дългата книга съдържаше безброй истории. Малко наизуст рече „Битката при Дан-но-ура“. На Фука-Ери й потрябваха двадесетина секунди да събере мислите си. После взе да рецитира описанието на решителната част на последната морска битка в оригиналните й стихове:
„И качват се воините от Генджи на корабите на Хейке
и заварват моряците и кормчиите пронизани със стрели или посечени с мечове,
натръшкани на дъното на кораба, без жива душа на руля.
С малката си гемия новият среден съветник Томомори
доближава императорския кораб и казва:
«Значи туй било е краят. Изхвърляйте ненужното в океана.»
И се защурва от носа до кърмата, плаче и чисти.
Събира боклука, хвърля го със собствените си ръце.
Питат го придворни дами: «Как върви битката, съветнико?
Скоро ли ще зърнем прекрасните мъже от Изтока?»
А той със злъчен смях отвръща:
«Как смеете да се шегувате в такъв момент?»
И жените заплакват.
Щом съзира как стоят нещата, монахинята втори сан
се втурва да изпълни своя отдавнашен замисъл.
Увита през глава в две тъмносиви плащаници,
високо вдига сцепените лъскави копринени поли
и затъква под една ръка нефритената императорска огърлица,
запасва под другата императорската сабя
и грабва в обятията си самото дете император.
«Макар и проста жена, никога няма да се дам
на проклетия враг и няма да се отделя от Негово императорско величество.
И вие, жени, чиито сърца са му отдадени, следвайте ни незабавно.»
С тези думи се отправя право към планшира.
Негово величество, едва навършил осем,
проявява необичайна за възрастта си зрелост.
Красавецът, излъчващ императорски блясък,