пуснал лъскава черна коса чак до кръста
и смутен от заобикалящата го бъркотия, пита:
«Накъде ме носиш, бабо?»
А тя през сълзи отговаря на невинния млад владетел:
«Нима не знаеш какво става? Нали си следвал десетте заповеди в предишния си живот
и затова се прероди в пълководец на десет хиляди бойни колесници.
Но сега, повален от зла карма, късметът ти се е изчерпал.
Затуй се първом обърни на изток
и се сбогувай с великия храм в Исе.
А после се повърни на запад и се моли на Амида Буда
небесните му пълчища да те преведат до западната чиста земя.
Туй наше царство се разпиля като просо
и тук сърцата само страдат.
Затуй съм те повела към земя прекрасна, чиста, на име Рай.»
И докато тъй му реди, рукват сълзите й.
Негово величество е в роба маслиненосива,
от две страни косите му са на момчешки плитки.
И докато сълзи се стичат по лице му, сключва нежни ръчички
и се покланя първом на изток
и казва сбогом на великия храм в Исе.
Па се повръща на запад и отправя зов към Амида Буда.
Тогаз монахинята втори сан го притиска към гърди и тешейки го — «Там под вълните те чака друга столица», — потъва дълбоко в морските води.“
Заслушан със затворени очи в рецитацията й, Тенго имаше чувството, че чува традиционно изпълнение от сляп свещеник, акомпаниращ си на лютня, и си спомни, че „Сказание за Хейке“ е всъщност повествователна поема, предавана от уста на уста през поколенията. Фука-Ери, която поначало говореше с изключително равен тон, без никакъв акцент или интонация, рецитираше сказанието с неочаквано силен, богат и тембрист глас, сякаш обзета от нещо. Страхотната морска битка, провела се през 1185 година върху завирените течения между Хоншу и Кюшу, буквално оживя пред очите му. Хейке са осъдени на поражение, та Токико — съпругата на Кийомори, „монахинята втори сан“ — се хвърля в морските дълбини със своя внук, детето император Антоку, в обятията й. И придворните дами я следват в смъртта, за да не попаднат в ръцете на жестоките воини от Изтока. Прикрил скръбта си, Томомори ги подтиква шеговито да се самоубият: На този свят не ви очаква нищо друго освен един жив ад, вика им. Най-добре си вземете живота на мига.
— Да продължавам ли — попита Фука-Ери.
— Достатъчно. Благодаря ти — рече слисаният Тенго. Чак сега си даде сметка как са се чувствали онемелите репортери. — Как успя да наизустиш толкова дълъг откъс?
— С многократно слушане на записа.
— Но и с многократно слушане нормален човек не би го запомнил.
И изведнъж проумя, че именно поради неспособността си да чете момичето притежава невероятното умение да запаметява току-що чутото, така както някои страдащи от савант синдрома деца са в състояние за части от секундата да възприемат и запомнят огромни количества визуална информация.
— Почети ми от някоя книга — примоли му се Фука-Ери.
— Какви книги предпочиташ?
— Имаш ли я онази, за която говорехте с Професора — попита Фука-Ери. — Онази за Големия брат.
— „1984“ ли? Нямам я.
— Що за книга е.
Тенго се напъна да си припомни сюжета.
— Много отдавна съм я чел. От училищната библиотека. Така че не помня подробностите. Но си спомням, че е излязла през 1949 година, когато 1984-та била още далече в бъдещето.
— Сегашната година.
— Да. Просто съвпадение. Но става дума за бъдеще, което в определен момент се превръща в действителност. А после бързо отминава в миналото. Изобщо Джордж Оруел описва бъдещето като мрачно общество, доминирано от тоталитарна власт. Хората са под пълния контрол на диктатора, наречен Големия брат. Информацията е ограничена и историята постоянно се пренаписва. Главният герой е правителствен чиновник и, доколкото си спомням, точно това му е работата — да пренаписва думи. И щом нова история бъде написана, всички стари истории се изхвърлят. Вследствие на целия този процес думите се преправят и смисълът им се променя. След като историята се пренаписва толкова много пъти, никой вече не знае кое е истина и кое не. Губят дирята кой вече им е враг и кой съюзник. Това е, общо взето.
— Пренаписват историята.
— Да ограбиш някого от действителната му история е равносилно на това да ограбиш част от самия него. И е престъпление.
Фука-Ери премисли за миг чутото.