А Тенго продължи:
— Човешката памет се състои от индивидуалната памет и колективната ни памет. Двете са тясно свързани. Историята представлява колективната ни памет. Отнемат ли ни тази колективна памет — пренапишат ли я, — губим способността си да опазим нашето истинско „аз“.
— И ти пренаписваш.
Тенго се засмя и отпи от виното.
— Аз само ретуширах повестта ти, за по-бързо. Пренаписването на историята е съвсем друго нещо.
— Но книгата за Големия брат я нямаш, така ли — попита.
— Нямам я, за жалост. Така че не мога да ти почета от нея.
— Избери някоя друга тогава.
Тенго отиде до етажерката и огледа наличните книги. Много беше изчел през годините, но притежаваше малко. Някак си не обичаше да пълни дома си с много вещи. Свършеше ли някоя книга, ако не беше нещо специално, я занасяше на букинистите. Купуваше единствено онези книги, които знаеше, че ще прочете веднага; а онези, които наистина му харесваха, ги прочиташе крайно внимателно, докато се запечатаха в мозъка му. Потрябваха ли му други книги, вземаше ги от кварталната библиотека.
Дълго време му трябваше, за да избере от коя книга да почете на Фука-Ери. Нямаше навика да чете на глас и не знаеше коя книга ще е най-подходяща за целта. След дълги колебания избра „Остров Сахалин“ на Антон Чехов, която бе дочел само преди седмица. Бе отбелязал с листчета някои по-интересни места и реши, че това ще улесни избора му кои точно пасажи са подходящи да й прочете.
Преди да почне, Тенго направи кратък увод към книгата: Чехов бил само на тридесет, когато през 1890 г. заминал за Сахалин; никой нямал представа защо изтънченият Чехов, хвален като един от най-многообещаващите писатели от поколението след Толстой и Достоевски, привикнал към живота в космополитна Москва, решил да се премести на остров Сахалин, който бил на края на земята. Сахалин бил развит предимно като каторга и за повечето хора бил символ на окаяна съдба и страдания. Пък и транссибирската железница още не съществувала, та на Чехов му се наложило да измине над четири хиляди километра на теглени от коне шейни по замръзналата земя — себеотрицателна постъпка, която причинила на болнавия млад мъж неописуеми мъчения. И когато най-после, след осеммесечното си пътешествие из Далечния изток, се прибрал и издал „Остров Сахалин“, творбата му успяла единствено да озадачи повечето му читатели, според които книгата била по-скоро сух научен трактат или журналистически пътепис, отколкото художествена проза. „За какво му беше на Чехов да върши тая безсмислица на такъв важен етап от писателската си кариера?“ шепнели хората. Един критик направил унищожително предположение: „Самореклама“. Според друг Чехов търсел нови сюжети, тъй като се бил изчерпал. И Тенго показа на Фука-Ери къде е Сахалин на приложената към книгата карта.
— Защо отива Чехов в Сахалин — попита Фука-Ери.
— Имаш предвид защо според мен е отишъл ли?
— Ъхъ. Ти нали си я чел.
— Разбира се.
— И как мислиш.
— И самият Чехов може би не е разбрал защо му е трябвало да ходи — рече Тенго. — А може да го е направил и безпричинно. Просто да му се е приходило. Видял е, да речем, Сахалин на картата и отнякъде му се е явило желание да го посети. И на мен ми се е случвало: разглеждам картата и изведнъж виждам място, което ме кара да си помисля: „На всяка цена трябва да отида там. На всяка цена“. И в повечето случаи, неизвестно защо, мястото се оказва далечно и труднодостъпно. Но това не ми пречи да изпитам всеобладаващо желание да разбера що за природа има там и с какво се занимават хората. Избива ти като дребната шарка, така че не си в състояние да обясниш никому откъде идва тази твоя страст. Най-чиста проба любопитство. Необяснимо вдъхновение. Естествено, в ония години пътуването от Москва до Сахалин е било невъобразимо трудно, което ме кара да мисля, че любопитството не е било единствената причина Чехов да го предприеме.
— Кажи някоя друга причина.
— Ами Чехов е бил писател, но и лекар. Нищо чудно в ролята си на учен да е искал да изследва една боледуваща част от огромната руска страна със собствените си очи. Чувствал се е неудобно да живее като литературна звезда в града. Омръзнала му е атмосферата на литературния свят и превземките на останалите писатели, които най-вече гледали да си правят взаимно кал. Писнало му от злите тогавашни критици. Пътешествието до Сахалин може да е било и един вид поклонение, за да се прочисти от цялата литературна мръсотия. Остров Сахалин го поразява във всяко едно отношение. И според мен това е причината Чехов да не напише дори една литературна творба, основана на това му пътуване. Не било някакво недопечено изживяване, от което да сготви лесно материала за един роман. Боледуващата част от страната става, така да се каже, физически част от самия него, а най-вероятно той тъкмо това е търсел.