Битката бе станала преди три години, през 1981-ва (или, според хипотезата на Аомаме, три години преди 1Q84-та), на 19 октомври. Понеже вече бе чела репортажите при предишното си идване в библиотеката, Аомаме знаеше вече доста подробности. Това й позволи да прехвърли набързо основния материал и да съсредоточи вниманието си върху последвалите статии и анализи, които разглеждаха случая от разни други ъгли.
В първата битка трима полицаи са убити и двама са тежко ранени от автоматите „Калашников“, китайско производство. Оттам екстремистите се оттеглят в гората, а полицията започва масово преследване. С хеликоптер докарват въоръжени до зъби десантчици от силите за самоотбрана. Трима от съпротивляващите се екстремисти падат убити, двама са тежко ранени (единият умира в болницата три дни по-късно, но репортажът не уточнява каква е била съдбата на втория), други четирима биват пленени читави или с леки наранявания. Оборудвани с бронежилетки, полицаите и десантчиците не дават повече жертви, ако не се смята един полицай, счупил крак при падане от скала по време на преследването на екстремистите. Само за един екстремист не се знае каква е съдбата му. Явно е успял да изчезне през гъстата блокада.
След като първоначалният шок от битката позатихва, вестникът започва да проучва подробно генезиса на групата екстремисти и я определя като фракция от студентските вълнения около 1970 година. Над половината от членовете й са ветерани от превземането на сградата „Ясуда“ в Токийския университет или от седящата стачка в университета „Нихон“. След като полицията за борба с размириците превзема „крепостите“ им, студентите (и неколцина преподаватели) са изключени или напускат демонстративно градските политически акции, съсредоточени върху университетските кампуси. Преодоляват идеологическите си различия и създават комунално стопанство в префектура Яманаши. В началото се водят за част от земеделската комуна, известна под името Академия „Такашима“, но това не ги задоволява. Реорганизират се, обявяват независимост, изкупуват изключително евтино едно обезлюдено село дълбоко в планините и започват там да се занимават със земеделие. В началото изпитват големи затруднения, но по някое време бележат успех с доставки по пощата на продукти в период, през който в градовете става модерна консумацията на органично отгледани плодове и зеленчуци. Фермата им се разраства. Оказват се в крайна сметка сериозни, трудолюбиви хора, добре организирани от техния вожд. Кръщават комуната си Сакигаке.
Аомаме разкриви лицето си в страхотна гримаса и шумно преглътна. После изстена дълбоко и взе да почуква с химикалката по масата.
Продължи да чете. Проследи материали, в които се съобщаваше за дълбок разкол в редиците на Сакигаке: група умерени, които отхвърляли възможността за насилствена революция в съвременна Япония, и фракция екстремисти, които в крайна сметка образуват своя комуна в близост до старата и възприемат името Акебоно. Освен това научи за дадения им от правителството през 1979 г. статут на религиозна организация.
След това екстремистите се пренасят на свое място, заемат се тайно с военно обучение, но в същото време продължават и със земеделието, което води до поредица конфликти със съседни фермери. Един от тези сблъсъци става заради правата на водоползване от река, която протича през земята на Акебоно. Дотогава фермерите винаги са я ползвали като общ водоизточник, обаче Акебоно отказват по-нататъшен достъп на съседите си. Спорът трае няколко години, докато един ден неколцина членове на Акебоно не пребиват местен жител, оплакал се от телените заграждения около земите им. Полицията от префектура Яманаши се сдобива с разрешително за обиск и отива в Акебоно да разпита заподозрените лица, но в крайна сметка се оказва замесена в напълно неочаквана престрелка.
След практическото унищожение на Акебоно в малката планинска война религиозната организация Сакигаке моментално излиза с официална декларация. Един красив младеж се явява като неин говорител и свиква пресконференция, на която прочита пред медиите въпросния документ, чийто смисъл е пределно ясен: независимо от едновремешните им отношения, на този етап не съществува нищо общо между Сакигаке и Акебоно. Двете групи са се разделили и не поддържат почти никаква връзка, освен по някои оперативни въпроси. Раздялата им е била дружелюбна, след като се стигнало до заключението, че тъй като се е посветила на земеделието, на законосъобразни действия и на борбата за един мирен духовен свят, Сакигаке не е вече в състояние да работи съвместно с членовете на Акебоно, които проповядват радикална революционна идеология. Впоследствие Сакигаке се превръща в религиозна организация, регистрирана по законен път като религиозна общност — юридическо лице. Може само безкрайно да се съжалява, че е станал подобен инцидент, при който се е проляла кръв, и Сакигаке желае да изрази най-дълбоки съболезнования към семействата на загиналите в изпълнение на служебния си дълг служители, но същевременно подчертава, че няма нищо общо със случилото се. Остава обаче неоспоримият факт, че Сакигаке е организацията родител на Акебоно. Поради което, в случай че властите възнамеряват да проведат разследване във връзка с настоящия инцидент Сакигаке са готови да им сътрудничат с цел избягването излишни недоразумения.