Едва ли не в отговор на официалната декларация на Сакигаке само след няколко дни полицията на префектура Яманаши пристига в селището с разрешително за обиск. Претърсват най-старателно в продължение на цял ден обширния имот и най-вече вътрешността на сградите и организационния архив. Разпитват и неколцина души от ръководството. Полицията подозира, че двете групи поначало поддържат най-активен контакт и че Сакигаке е замесена подмолно в дейността на Акебоно. Не намират обаче нищо, което да подкрепи съмненията им. Срещат само пръснатите покрай пътеките из красивата широколистна гора бараки за медитация, в които много членове в специални роби се отдават на религиозен аскетизъм. Наблизо други привърженици се занимават със земеделие. Установяват наличието на добре поддържан парк от земеделски сечива и тежко земеделско оборудване. Полицията не открива никаква следа от оръжия или нещо друго, което би могло да се свърже с насилие. Всичко е чисто и спретнато. Има малка уютна столова, гостна и елементарна (но подходящо оборудвана) клиника. Двуетажната библиотека е солидно запасена с будистки писания и книги и неколцина експерти се занимават с изучаването и превода им. Като цяло селището прилича не толкова на религиозно средище, колкото на кампуса на малък частен колеж. Полицаите си заминават разочаровани, без да са открили нищо съществено.
Няколко дни по-късно групата посреща репортери от телевизиите и вестниците, които са свидетели на почти същите сцени, които и полицията е заварила. При това никой не ги развежда по някакви строго контролирани маршрути, ами ги пускат да се разхождат сами на воля из селището, да интервюират когото си искат и да описват както желаят видяното. Налагат им едно-единствено ограничение: за да опази самоличността на отделните си членове, групата да одобри предварително заснетия снимков и филмов материал на медиите. Неколцина членове на ръководството в специалните си роби отговарят на репортерски въпроси в просторна зала: описват произхода на организацията, доктрините и администрацията й. Говорят учтиво, но прямо, без да се впускат ни най-малко в типичната за такива религиозни секти пропаганда. Приличат не толкова на религиозни водачи, колкото на висши служители на рекламна агенция, умело водещи поредната презентация. Отличава ги единствено облеклото им.
Не проповядваме никаква конкретна, строга доктрина, казват. Извършваме теоретични изследвания върху ранния будизъм и прилагаме на практика създадените по онова време аскетични дисциплини в търсенето на по-постепенно религиозно пробуждане. И смятаме, че не доктрината поражда пробуждането, а че първо иде пробуждането на индивида. В този смисъл произходът ни се различава от този на установените религии.
По въпроса за финансирането ни: както повечето религиозни организации, и ние зависим отчасти от доброволните приношения на нашите последователи. Крайната ни цел обаче е да установим един пестелив, самостоятелен стил на живот посредством земеделието, който да не зависи от никакви приношения. Според нас „колкото по-малко, толкова по-добре“: стремим се към духовен мир чрез прочистване на тялото и дисциплиниране на ума. И много хора, усетили безсмислието на материализма в конкурентното общество, влизат тук при нас да търсят друга, по-дълбока духовна опора. Мнозина от тях са прекрасно образовани професионалисти с високо обществено положение. Ние не се стремим да сме поредната „нова религия“ в стил „бърза закуска“, с претенции, че ще се нагърбим с мировите страдания и ще спасим всички до едни. И спасението на слабите е от значение, разбира се, но предпочитаме да бъдем възприемани по-скоро като един вид „школа за следдипломна квалификация“, осигуряваща подходящо място и необходимата подкрепа на хора, които са силно мотивирани сами да се спасят.