Абсолютно същите симптоми като у Цубаса, помисли си Аомаме. Крайна апатия, безизразност, почти пълно неумение да говори.
— Човек стига до извода, че децата в Сакигаке са малтретирани — каза Аюми на Аомаме. — И то системно. И че вероятно ги и изнасилват.
— Но полицията не може да се намеси на базата единствено на непотвърдените обвинения на един обикновен гражданин.
— Ама как! Та нали полицията не е нищо повече от поредната бюрократична държавна агенция. Най-големите шефове не мислят за нищо друго освен за кариерите си. Е, има и някои изключения, но повечето са стигнали до висините благодарение на предпазливостта си и основната им цел сега е да си осигурят лека, добре платена работа в сродна организация или в частната индустрия след пенсионирането си. И не желаят да пипнат нищо, съдържащо и най-малкия риск, нищо напечено. Бас държа, че и пицата чакат да изстине, преди да почнат да я ядат. В идеалния случай би трябвало да ни докараш истинска жертва, която да успее да докаже нещо в съда, но подозирам, че точно това ще ти е трудно.
— Да, трудно ще ми е — призна Аомаме. — Но съм ти страшно задължена за полезната информация. Ще трябва да намеря начин да ти се отблагодаря.
— Няма нужда. Дай просто да излезем пак до Ропонги някоя вечер и да забравим за проблемите си.
— Звучи ми примамливо — отвърна Аомаме.
— Ето това вече е приказка! — възкликна Аюми. — Между другото, примамлива ли ти се струва възможността да си поиграеш с белезници?
— Съмнявам се — отвърна Аомаме. Да си играеш с белезници? Що за идея!
— Жалко — рече явно силно разочарованата Аюми.
Двадесет и втора глава
(Тенго): Че в своя ход напред времето може да приеме изкривени форми
Тенго се бе замислил за мозъка си. По ред причини.
За последните два милиона и половина години размерът на човешкия мозък се е увеличил четирикратно. Като грамаж мозъкът заема едва два процента от човешкото тяло, а в същото време (според една наскоро прочетена от него книга) консумира към четиридесет на сто от общата телесна енергия. Именно благодарение на драматичното разрастване на мозъка човекът е успял да си създаде понятия като време, пространство и вероятност.
Понятията време, пространство и вероятност.
(На Тенго му беше известно, че в своя ход напред времето може да приеме изкривени форми. Самото време е еднородно в състава си, но веднъж случило се, приема изкривена форма. Даден период от време може да е ужасно муден и продължителен, докато друг може да е мимолетен и кратък. Но понякога редът на нещата може да се обърне, а в най-лошите случаи — изобщо да изчезне. Понякога към времето се прибавят неща, които изобщо не би трябвало да са там. (?) Докато е пренастройвало времето към собствените си цели, човечеството вероятно е пренастроило и смисъла на собственото си съществувание. Другояче казано, успяло е чрез прилагането на подобни операции към времето да опази — макар и само на косъм — нормалната си психика. Несъмнено е, че ако на човек му се наложи да възприеме времето, през което току-що е преминал, като еднородно, в определения му ред, нервната му система няма да понесе натоварването. Един такъв живот би бил живо мъчение, рече си Тенго.)
(Благодарение на разрастването на мозъка човечеството е възприело и понятието за временност, макар в същото време да се научава и как да променя и пренастройва времето. Успоредно с безкрайната си консумация на време хората непрестанно репродуцират и времето, което наум са пренастроили. А това никак не е лесно. Нищо чудно, че времето консумирало четиридесет на сто от общата телесна енергия!)
Тенго често се чудеше дали наистина е бил свидетел на спомена, който пазеше, откакто е бил на година и половина — максимум на две: сцената, в която съблечената по бельо негова майка дава на мъж, който не е баща му, да смуче гърдите й. А в това време ръцете й обгръщат мъжа. Възможно ли е дете на има-няма две годинки да запомни такива подробности, и то тъй ярко? Или става дума за фалшив спомен, който впоследствие си е изградил, за да се крие зад него?