И това беше напълно мислимо. Възможно бе в един момент мозъкът на Тенго да е създал подсъзнателно спомена за друг мъж (допустимо — „истинския“ му баща) с цел да „докаже“, че не е биологично дете на онзи, който се води за негов баща. Именно по този начин да се е мъчел да елиминира „така наречения свой баща“ от плътната кръвна връзка. Един вид — да си е изграждал изход от своя ограничен, душащ го живот, като е създал у себе си хипотетично съществуваща майка, която със сигурност е жива, макар и на друго място, и „истински“ баща.
Проблемът с този възглед обаче бе, че споменът му се явяваше с ярката си реалистичност. Носеше усещането за автентичност, притежаваше и тежест, и аромат, и дълбочина. Впил се бе упорито в стените на съзнанието му, така както стрида се прилепва към потъналия кораб. И никога няма да се отърси от него, да го отмие. Невъзможно му бе да повярва, че споменът е просто фалшификат, създаден от ума в отговор на някаква нужда. Прекалено реален, прекалено материален бе, че да е плод на въображението.
Ами ако е реален, запита се Тенго?
Бебешкото му „аз“ със сигурност се е уплашило от присъствието си на тази сцена. Друг човек, много по-голям и по-силен, смучеше гърдите, които бяха предназначени за самия него. Излизаше, че поне за кратко майка му го е забравила; че е създала ситуация, заплашваща оцеляването на дребното беззащитно същество. И тъкмо този първичен ужас се е запечатал неизличимо върху фотохартията ма мозъка му.
И сега споменът за този ужас го нападаше, когато най-малко го очакваше — нахлуваше с мощта на порой и го докарваше до ръба на паниката. Ужасът му говореше, насилваше го да си припомни: Където и да бягаш, каквото и да правиш, от натиска на тази вода отърване няма. Този спомен дефинира кой си ти, оформя живота ти и се стреми да те запрати към едно предварително определено за теб място. Гърчѝ се колкото си искаш — от мощта му отърване няма.
Изведнъж на Тенго му хрумна: Когато извадих от пералнята носената от Фука-Ери пижама и я подуших, дали пък не се надявах да надуша собствената си майка? Но от къде на къде пък ще търся образа на липсващата ми майка не къде да е, а в аромата на едно седемнадесетгодишно момиче? Нима не е по-логично да го търся в тялото на по-възрастната ми приятелка, например?
Макар приятелката на Тенго да бе с десет години по-възрастна от него, неизвестно защо той никога не бе търсил у нея майчинския образ. Нито се беше вълнувал от уханието й. Водещата роля в сексуалната им дейност изпълняваше тя. Тенго просто следваше инструкциите й, почти без да разсъждава, без да избира или да оценява. А тя искаше от него само две неща: хубава ерекция и навременна еякулация. „Чакай, не се изпразвай сега, нареждаше му. Задръж още малко.“ И той вливаше цялата си енергия в това да устиска. „Окей, сега! Напълни ме сега!“, прошепваше тя в един момент и той се изпразваше с каквато сила бе успял да набере. След което тя го погалваше по бузата и го похвалваше: „О, Тенго! Ти си една фантазия!“. А Тенго поначало проявяваше прецизност във всяка една област, било то правилната пунктуация или изнамирането на най-простата формула за решаване на някоя математическа задача.
При секса с по-млади жени нещата стояха съвсем различно. Налагаше му се да разсъждава от начало до край, да избира и преценява. А това го смущаваше. Поемаше цялата отговорност. Имаше чувството, че е капитан на корабче в бурно море, комуто се налага едновременно да държи щурвала, да контролира платната, да се съобразява с показанията на барометъра и посоката на вятъра, както и да модулира поведението си така, че да подсилва оказваното му от екипажа доверие. И най-дребната грешка или нещастие биха довели до трагедия. Изживяваше не толкова секс, колкото чувството, че изпълнява някакъв дълг. В крайна сметка се стягаше и или не еякулираше в точния момент, или изобщо не получаваше необходимата ерекция. А това само подклаждаше собствената му несигурност.
С по-възрастната му приятелка подобни моменти не се случваха. И тя оценяваше това по достойнство. Постоянно го хвалеше и насърчаваше. След онзи единствен случай, в който се беше изпразнил преждевременно, тя си постави за цел никога повече да не си слага бял комбинезон. А и не само комбинезон — престана изобщо да носи бяло бельо.
Така че днес му правеше фелацио по черен комплект и се радваше докрай на твърдостта на пениса му и мекотата на тестисите. Тенго наблюдаваше как, докато работи с уста, гърдите й се движат нагоре-надолу, обвити в черната дантела на сутиена й. За да не се изпразни прекалено бързо, затвори очи и взе да си мисли за гиляките.