— Здравей, Тенго. Да не би да спиш? — попита весело Комацу.
— Точно това се мъчех да направя.
— Извинявай — рече Комацу, макар в тона му да нямаше и грам съжаление. — Исках само да ти съобщя, че продажбите на „Въздушната какавида“ вървят добре.
— Чудесно.
— Като топъл хляб. Бройките не достигат. Ония нещастници в печатницата блъскат денонощно. Не че не знаех предварително, че числата ще са впечатляващи. При авторка седемнадесетгодишна красавица. Само за това приказват. Всички елементи на бестселъра са налице.
— Не като при някой роман, написан от тридесетгодишен даскал в школа за зубрене с вид на пробуждащ се от зимен сън мечок, имате предвид.
— Точно така. Хем в случая изобщо да не става дума за някой от така наречените касови романи. Няма никакви сцени със секс, нито сълзливи истории. Дори самият аз не си представях такива зашеметяващи продажби.
И Комацу млъкна, сякаш очакваше някакъв коментар от Тенго. Но когато Тенго не му отвърна, продължи:
— А и работата не е само в продажбите. И критиката я посреща възторжено. Понеже не е някоя лековата драма, хрумнала набързо на някой младеж. Самият сюжет е забележителен. Разбира се, всичко това щеше да е невъзможно без превъзходната ти преработка, Тенго. Ти създаде истински безупречен шедьовър.
Щеше да е невъзможно. Без да обръща внимание на похвалите от Комацу, Тенго притисна слепоочията си с пръст. Щом толкова отявлено го хвали Комацу, няма начин да не последва нещо неприятно.
— Е, и каква е лошата новина? — попита Тенго.
— Откъде знаеш, че има лоша новина?
— Ами, вижте колко е часът! Няма начин да няма лоша новина.
— Прав си — отчете Комацу с явно възхищение. — Трябваше да се сетя, че притежаваш специална чувствителност.
Какво общо има тук чувствителността, рече си Тенго. Най-обикновен натрупан с времето опит. Но си затрая и зачака да види накъде бие Комацу.
— За съжаление, много си прав. Наистина имам и една лоша новина — каза Комацу.
И млъкна многозначително. А Тенго си представи как очите му блестят в мрака като на мангуста.
— И подозирам, че е свързана с авторката на „Въздушната какавида“. Прав ли съм?
— Точно така. Става дума за Фука-Ери. И не е хубава. От известно време е в неизвестност.
Тенго продължаваше да натиска слепоочията си.
— От известно време ли? Откога по-точно?
— Преди три дни, в сряда сутринта, е излязла от дома си в Окутама и заминала за Токио. Изпратил я професор Ебисуно. Не казала къде отива. По-късно през деня се обадила да каже, че няма да се прибира на планината, а ще преспи в квартирата им в Шинаномачи. Дъщерята на професор Ебисуно трябвало също да прекара там нощта, но Фука-Ери така и не се явила. И оттогава не са я чували.
Тенго проследи спомените си от последните три дни, но не откри нищо, което би могло да се свърже със случая.
— И аз не съм чул нищо — рече.
Откакто беше преспала при него, сигурно бяха минали поне четири седмици. И все пак се замисли за миг дали да не спомене на Комацу какво каза тя тогава — че било по-добре да не ходи в квартирата в Шинаномачи. Вероятно е усещала нещо злокобно там. Но реши в крайна сметка да си трае. Иначе щеше да се наложи да спомене на Комацу, че е пренощувала в апартамента му.
— Тя поначало е особен човек — каза Тенго. — Не бих се учудил, ако просто е заминала нанякъде, без някому да каже.
— Съмнявам се. Може и да не й личи, но Фука-Ери била изключително съзнателна личност. Винаги съобщавала съвсем точно къде се намира, винаги се обаждала къде е, къде отива и кога точно ще се върне. Така поне твърди професор Ебисуно. Никак не й било присъщо да не се обади цели три дни. Дано не й се е случило нещо лошо.
— Нещо лошо — изръмжа Тенго.
— И Професора, и дъщеря му са силно разтревожени — рече Комацу.
— Едно такова изчезване, ако продължи, май ще ви постави в доста тежко положение — каза му Тенго.
— Да, особено ако се намеси полицията. Представи си само: изчезнала е красивата тийнейджърка, авторка на светкавичен бестселър! Медиите направо ще пощуреят. И ако стане така, веднага ще потърсят коментар от мен, реактора й. А това няма да е никак хубаво. Аз поначало обичам да стоя в сянката: слънчевата светлина не ми понася. Стигне ли се дотам, истината всеки момент може да излезе наяве.
— Какво мисли по въпроса професор Ебисуно?