— Възнамерява да подаде в полицията молба за издирване, евентуално още утре. Досега успявах да го удържа, но всяко нещо си има граница.
— Надушат ли медиите за такава молба, отърване няма.
— Не знам как точно ще реагира полицията, но Фука-Ери в момента е на гребена на вълната, така че не може да се сравнява с обикновено бягство на тийнейджъри от дома. Надали ще успеем да скрием това от обществеността.
Да, но професор Ебисуно май точно към това се стреми, помисли си Тенго: да възбуди сензация с Фука-Ери за стръв, да се възползва от нея така, че да изясни взаимоотношенията между Сакигаке и родителите на Фука-Ери и да разбере къде в момента са двамата. В такъв случай нещата се развиват според намеренията на Професора. Но пък дава ли си той сметка колко опасно може да се окаже всичко това? Би трябвало: професор Ебисуно не е безразсъден човек. Напротив, нали си изкарва хляба с дълбокомислие. На всичкото отгоре, изглежда, имаше някои важни факти свързани със ситуацията на Фука-Ери, които не му бяха известни, така че Тенго като че се мъчеше да сглоби пъзел, без да са му дали всички парченца. По-мъдър човек от самото начало би отказал да се забърка в такава каша.
— Имаш ли някаква представа къде може да е тя, Тенго?
— На този етап — не.
— Нямаш? — изрече Комацу със забележима нотка на преумора в гласа. А не беше от хората, които често дават изява на подобни човешки слабости. — Извинявай тогава, че те събудих посред нощ.
Не по-малка рядкост беше да се чуят подобни извинения от устата на Комацу.
— Моля, моля — каза Тенго. — Предвид обстоятелствата.
— Да ти кажа право, Тенго, ако имах избор, нямаше да те замеся в тези усложнения на реалния свят. Единствената ти задача трябваше да е пренаписването, а ти се справи блестящо с нея. Но нещата никога не вървят тъй гладко, както ни се ще. И, както вече ти казах веднъж, в момента се спускаме по бързея…
— … в една обща лодка — довърши Тенго механично изречението.
— Точно така.
— От друга страна обаче — добави Тенго, — ако се разчуе за изчезването на Фука-Ери, това няма ли да увеличи още повече продажбите на „Въздушната какавида“?
— Тя и сега добре се продава — заяви с отчаяние Комацу. — Не ни трябва повече реклама. А един скандал няма да ни донесе нищо освен ядове. На този етап трябва да търсим някое хубаво, тихичко местенце за излизане от реката.
— За излизане от реката — повтори Тенго.
Комацу издаде звук като човек, преглъщащ нещо въображаемо. После леко се прокашля:
— Я дай да се срещнем за вечеря тия дни и да си поговорим дълго и спокойно. След като отмине тая лудница. Лека нощ, Тенго. Имаш нужда хубаво да се наспиш.
Комацу затвори. И като че го бе проклел: Тенго не можа да мигне. Чувстваше се уморен, но сън не го ловеше.
Какво имаше предвид Комацу, като каза „Имаш нужда хубаво да се наспиш“? Мина му през ум да седне в кухнята и да поработи, но нямаше настроение. Извади от шкафа бутилка уиски, наля си и го изпи чисто, на малки глътки.
Нямаше да се учуди, ако Фука-Ери е била отвлечена от Сакигаке. Напълно възможно му се струваше. Няколко души я причакват пред квартирата в Шинаномачи, набутват я в кола и отпердашват. Колко му е, стига да са подбрали подходящия момент и да са действали бързо. И нищо чудно Фука-Ери да е надушила присъствието им, затова да не е искала да се прибере в квартирата.
Фука-Ери вече му бе потвърдила, че както човечетата, така и въздушните какавиди наистина съществуват. С човечетата се запознала, докато била в комуната Сакигаке, където я наказали затова, че оставила сляпата коза да умре, и в продължение на няколко поредни нощи изработвала с тях въздушна какавида. В резултат на което с нея се случило нещо от огромна важност. Изложила събитията в една повест, а Тенго преработи повестта в завършена литературна творба. С други думи, превърна я в стока и сега въпросната стока се продаваше (по думите на Комацу) „като топъл хляб“. Което пък може и да не е угодно на хората от Сакигаке. Нищо чудно човечетата и въздушната какавида да са някакви важни тайни, които не бива да се разкриват пред външния свят. Така че с цел да предотвратят по-нататъшното изтичане на информация са отвлекли Фука-Ери и са я затворили. Прибягнали са до сила въпреки големия риск изчезването й да възбуди подозрителността на обществото.
Всичко това, естествено, бе само зародила се в главата на Тенго хипотеза. Нямаше обаче никакви улики, нищо не можеше да докаже. Дори и да обяви на всеослушание: „Човечетата и въздушната какавида наистина съществуват“, кой ще го приеме на сериозно? Да не говорим, че самият Тенго дори не знае какво значи тези неща „наистина да съществуват“.