Но имаше и друга вероятност: на Фука-Ери да й е писнало от данданията около бестселъра й и да се е скрила. И това бе напълно допустимо. Тя на практика е непредсказуема, но ако е решила да се крие, щеше все пак да остави някакъв успокоителен знак на професор Ебисуно и дъщеря му Адзами, да не се тревожат излишно.
За Тенго обаче не представляваше никаква трудност да си представи опасността за Фука-Ери, ако наистина са я отвлекли от Сакигаке. Така както няма никаква вест от родителите й, колко му е и Фука-Ери да изчезне безследно? А даже и да се разкрие връзката между нея и Сакигаке (за което няма да е нужно кой знае колко време) и това да породи медиен скандал, всичко ще е всуе, ако полицията откаже да се намеси поради „липсата на физически улики, че е била отвлечена“. И тя да си остане заключена завинаги зад високите зидове на религиозната комуна. Планът на професор Ебисуно дали включваше и подобен сценарий за „в най-лошия случай“?
Идеше му да се обади на професор Ебисуно, за да му зададе всичките тези въпроси, но полунощ вече беше отминала, така че не му оставаше друго, освен да изчака до утрото.
На сутринта Тенго набра дадения му номер за дома на професор Ебисуно, но не успя да се свърже. Всеки път чуваше записа „Абонатът, когото търсите, е изключен. Моля, проверете желания от вас номер и наберете повторно“. Нищо чудно да са сменили номера след дебюта на Фука-Ери, за да избегнат наплива от заявки за интервюта.
И през следващата седмица не стана нищо необичайно. Продажбите на „Въздушната какавида“ си останаха високи и тя продължи да оглавява националния списък на бестселърите. Никой не го потърси през цялата седмица. Самият Тенго звъня неколкократно на служебния номер на Комацу, но никой не вдигна (което не беше необичайно). Остави на редакционния телефонен секретар съобщение, но Комацу така и не се обади (което също не бе необичайно). Преглеждаше всеки ден вестника, но никъде не прочете да е подадена молба за издирването на Фука-Ери. Възможно ли е професор Ебисуно да не я е внесъл? Или пък да я е подал, а полицията да си трае, за да издирва тайно Фука-Ери, или да са решили, че не става дума за нищо повече от поредния случай на избягала от дома си тийнейджърка?
Както винаги, Тенго преподаваше в школата за зубрене три дни седмично, през останалите дни си пишеше романа, а петъчните следобеди прекарваше в бурен секс с приятелката си, ако го посетеше в квартирата му. Но не успяваше да се съсредоточи. Нямаше ден, в който да не се чувства притеснен и объркан, като човек, който по погрешка е вдишал от някакъв гъст облак. Апетитът му взе да изчезва. Събуждаше се посред нощ и не можеше после пак да заспи. И почваше да си мисли за Фука-Ери. Къде е тя сега? Какво ли прави? С кого ли е? Какво й правят? Въображението му пораждаше най-разнообразни ситуации, коя от коя по-песимистична. Но във всичките тези сцени тя неизменно носеше тънкия тесен пуловер, който подчертаваше прекрасната форма на гърдите й. Видението го караше да губи дъх и само усилваше притесненията му.
Фука-Ери най-после му се обади — чак в четвъртъка от шестата седмица, през която „Въздушната какавида“ се бе закотвила твърдо на върха на бестселърите.
Двадесет и трета глава
(Аомаме): Това е само началото на нещо
Аомаме и Аюми се оказаха идеална двойка за целите на една интимна, но изключително еротична целонощна сексфиеста. Аюми бе дребна, весела, приказлива и не се притесняваше от непознати. Наумеше ли си, нищо не можеше да я спре да не създаде едно положително отношение към която и да било ситуация. Притежаваше и здравословно чувство за хумор. Аомаме пък — обратното: стройна и мускулеста, бе по-скоро безизразна и въздържана и трудно проявяваше остроумие пред мъж, с когото току-що се е запознала. В говора й се долавяше лека нотка на цинизъм, да не кажем враждебност, а и самите й очи излъчваха някакъв скрит блясък на нетолерантност. Но, стига да поискаше, Аомаме можеше да излъчва и някаква аура на спокойствие, която действаше на мъжете като естествен магнит. Напомняше на сладникавия, сексуално стимулиращ аромат, който животните и насекомите изпускат при нужда. А това не се усвоява със съзнателни усилия. По-вероятно е да е вродено. Макар лично тя май да го бе придобила на определен етап в живота си. Така или иначе, тази аура възбуждаше неусетно не само сексуалния й партньор, но и самата Аюми, и внасяше топлота в нощите им.