— А сега ми разкажи някой твой сън, Тенго.
Успокоил дишането си, той рече:
— Както вече ти споменах, почти никога не сънувам. Особено пък напоследък.
— Няма начин хич нищо да не сънуваш. Всеки човек сънува малко или повече. Знаеш ли колко зле ще се почувства доктор Фройд, ако чуе, че нищо не сънуваш?
— Може и да сънувам. Но не си спомням сънищата си, след като се събудя. Може да ми е останало някакво слабо чувство, че съм сънувал, но така и не мога да си спомня какво.
Тя прокара разтворена длан под мекия пенис на Тенго, прецени внимателно теглото му, сякаш в това тегло се съдържаше важна за нея информация.
— Хубаво. Остави сънищата. Разкажи ми за романа, който пишеш.
— Не обичам да говоря за недовършена творба.
— Ама, чакай! Не те карам да ми разкажеш всички подробности от начало до край. Дори и аз не бих поискала подобно нещо. Знам, че си много по-чувствителен младеж, отколкото подсказва ръстът ти. Просто ми разкажи нещо мъничко: част от обстановката, някой незначителен епизод, каквото и да било. Искам да ми кажеш нещо, което никой друг на този свят да не знае — като компенсация за онова, което ми каза одеве. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Може и да съм те разбрал — отвърна несигурно Тенго.
— Давай тогава!
С почиващ все още в ръката й пенис, Тенго бавно заразказва:
— Историята е за мен… или за някой, моделиран върху мен.
— Сигурна съм, че ще е така. А аз участвам ли.
— Не, тебе те няма. Аз съм в свят, който не е тук.
— Значи, мен ме няма в тоя свят, дето не е тук, така ли?
— Не само теб те няма. От хората на тукашния свят никой не е в оня свят, който не е тук.
— И с какво се различава нетукашният свят от тукашния? Как разбираш в кой свят си в момента?
— Как „как разбирам“? Та нали аз го измислям!
— Имам предвид другите хора, не теб. Ако аз например случайно попадна в оня свят, ще мога ли да разбера, че съм там?
— Мисля, че ще можеш — отвърна Тенго. — Така например в нетукашния свят има две луни. Така че веднага усещаш разликата.
Идеята за света с две луни бе заел от „Въздушната какавида“. Тенго пишеше много по-дълъг и по-сложен роман за същия този свят — и за себе си. Впоследствие еднаквата обстановка можеше да се окаже и проблем, но засега всеобхватното му желание бе да напише роман за свят с две луни. А с проблемите ще се справя, когато възникнат.
— С други думи — рече тя, — можеш да познаеш, като нощем вдигнеш глава и видиш на небето двете луни, така ли? „Аха! Това е оня свят, дето не е тук!“
— Точно така. Това е признакът.
— Двете луни никога ли не си правят затъмнение една на друга?
Тенго поклати глава:
— Не знам защо, но разстоянието между двете луни е винаги едно и също.
Приятелката му се позамисли за другия свят. Пръстът й очерта нещо като диаграма върху голата му гръд.
— Ей, Тенго, знаеш ли каква е разликата между луд и лунатик?
— И двете описват умствено разстройство. Но не знам в какво точно се състои разликата.
— „Луд“ вероятно означава, че страдаш от вроден умствен проблем, нуждаещ се от професионално лечение, докато „лунатик“ означава, че си временно в плен на Луната. През деветнадесети век в Англия намалявали тежестта на престъплението ти с една степен, ако си бил освидетелстван като лунатик. Смятало се, че за престъплението е отговорен не толкова извършителят му, колкото Луната, която го подтикнала. Може и да не ти се вярва, но и такива закони е имало. По-просто казано, законът е отчитал факта, че Луната може да докара човека до лудост.
— Ти откъде ги знаеш тия работи? — попита слисалият се Тенго.
— Как няма да ги знам? Все пак съм по-голяма от теб с десет години, така че би трябвало и много повече от теб да знам.
Нямаше как Тенго да не признае, че е права.
— В интерес на истината, научих го по време на лекция за Дикенс в курса по английска литература в Девическия университет. Много шантав професор имахме. За каквото и да заговореше, току се отплесваше по някоя тангента. А пък аз просто исках да ти кажа, че щом една луна може да подлудява хората, представяш ли си какво става, когато луните са две. И приливите, и отливите ще пощуреят, и менструалните цикли на повечето жени ще станат нередовни. Изобщо сума ти странни неща ще почнат да стават.
— Може и да си права — каза Тенго след известен размисъл.