Тенго се загледа в слушалката в ръката си, после я остави. Щеше му се моментално да заспи, ако може, и да сънува приятни сънища, ако може, но се съмняваше, че ще успее, след като така внезапно го бяха събудили и принудили да участва в такъв неприятен разговор. Можеше да се приспи с пиене, но не беше в настроение за алкохол. В крайна сметка изпи чаша вода, легна си, запали нощната лампа и се зачете в една книга. Надяваше се тя да го приспи, но сънят му дойде чак призори.
След края на третия час Тенго хвана надземната електричка до Щинджуку. Купи си няколко книги от книжарницата „Кинокуния“ и се запъти към „Накамурая“. На входа спомена името на Комацу и го заведоха до тиха масичка в дъното на кафенето. Фука-Ери още я нямаше. Тенго каза на сервитьора, че ще изчака да дойде събеседникът му. Няма ли да желае нещо за пиене, докато чака? Не, не желае. Сервитьорът му остави меню и чаша вода. Тенго отвори една от новите книги и се зачете. Темата й бе окултизмът и разглеждаше ролята на проклятията в японското общество през вековете. Проклятията играят важна роля в древните общества. Запълват празнотите и непостоянствата в социалната система. Май хубаво са си живели едно време.
Стана 6:15, а Фука-Ери още я нямаше. Тенго не се притесняваше, а продължаваше да чете. Закъснението й не го учудваше. Нищо чудно в шантавия план да бе възникнало някакво ново шантаво обстоятелство. Нямаше да се изненада, ако се окажеше, че е размислила и е решила изобщо да не идва. Лично той би се радвал на подобно развитие — щеше да опрости нещата. Просто ще доложи на Комацу, че я е чакал цял час, но тя не е дошла. Не го интересуваше какво ще стане по-нататък. Ще вечеря сам, после ще се прибере, изпълнил задължението си към Комацу.
Фука-Ери се появи в 6:22. Сервитьорът я настани срещу Тенго. А тя се втренчи в него, положила дребните си ръце на масата, без дори да си свали палтото. Никакви „Извинявайте за закъснението“ или „Надявам се, че не ме чакате отдавна“. Нито дори „Здравейте“ или „Приятно ми е“. Само седеше с вперен в Тенго поглед, докато устните и оформяха стисната права линия. По същия начин щеше да разглежда някой далечен пейзаж. Впечатляващо, помисли си Тенго.
Фука-Ери бе дребна, дребна във всяко отношение, и бе по-красива, отколкото изглеждаше на снимките. Най-привлекателното у нея бяха дълбоките и поразителни очи. Тенго се почувства неудобно от изучаващите го блеснали катраненочерни зеници. Почти не мигаше, а и като че изобщо не дишаше. Косите й бяха абсолютно прави, сякаш някой бе начертал всеки отделен кичур с линия, а формата на веждите й пасваше идеално на косата. Както при много други красиви тийнейджърки, изражението й не съдържаше ни най-малка следа от ежедневието. Но беше и необичайно неуравновесено — вероятно заради леката разлика в дълбочината на лявото и дясното око — та караше обекта на погледа й да се чувства неловко. Изключено бе човек да разчете мислите й. В този смисъл не беше от онези красавици, които стават манекенки или поп звезди. По-скоро у нея имаше нещо, което възбуждаше и привличаше хората.
Тенго затвори книгата и я остави настрана. Изправи гръбнака си и отпи от водата. Прав беше Комацу. Ако едно такова момиче спечелеше литературна награда, медиите нямаше да я оставят на мира. Щеше да е сензация. А след това?
Сервитьорът се върна и й донесе меню и чаша вода. Тя не се помръдна. Вместо да се загледа в менюто, продължи да приковава с поглед Тенго. Не му остана друг избор, освен да й каже нещо.
— Здравейте. — В нейно присъствие се чувстваше още по-едър.
Фука-Ери не отвърна на поздрава му, а продължи да го гледа вторачено.
— Познавам ви — каза тихо най-сетне.
— Мен ли? — изненада се Тенго.
— Преподавате математика.
Кимна й.
— Вярно.
— Слушала съм ви два пъти.
— В час ли?
— Да.
Начинът й на говорене имаше определени особености: крайно изчистени изречения, хронически недостиг на интонация, ограничен (поне на пръв поглед) речников запас. Прав беше Комацу: особен говор.
— Да не би да посещавате школата ми? — попита Тенго.
Фука-Ери завъртя глава.
— Посетих няколко часа.
— Как са ви пуснали без карта за самоличност?
Фука-Ери сви леко рамене, един вид „Не се очаква от възрастните да задават такива тъпи въпроси“.
— Какво ви е впечатлението от занятията? — зададе Тенго втори безсмислен въпрос.
Фука-Ери отпи от водата си, без да снема поглед от него. Но не отговори на въпроса. Явно не съм й направил много лошо впечатление, след като е дошла и втори път, рече си Тенго. Ако не бях възбудил интереса й, щеше да спре след първото си посещение.