— Каква е тая тайнствена работа, която вършите?
— Вижте какво, предупредих ви, че не желая да говоря за работа точно сега. Само едно ще ви кажа: не е лесно да си жена.
— Че да не би да си мъж да е по-лесно?
— Може и да не е, но поне не ви се налага да носите дантелени сутиени, когато не искате.
— Вярно е…
— Тогава не се правете, че знаете за какво става дума. Да си жена е много по-трудно, отколкото да си мъж. Случвало ли ви се е изобщо да слизате на високи токчета по стръмна стълба, или да преодолявате преграда по минипола?
Моля ви да ме извините — каза кротко мъжът.
Тя се пресегна с ръка зад гърба си, разкопча сутиена и го хвърли на пода. Нави надолу чорапите и също ги заряза на пода. Легна до него и се зае пак с пениса му.
— Внушителен е — рече. — Добре оформен, с почти идеален размер и твърд като ствола на дърво.
— Радвам се, че го одобрявате — каза той с очевидно облекчение.
— Сега оставете кака да си върши работата. А тя ще накара това малко ваше мъжле да пулсира от щастие.
— Дали да не вземем първо един душ? Доста съм потен.
— О, я млъквайте! — сряза го Аомаме и леко, само предупредително, стисна десния му тестикул. — Дойдох за секс, не за баня. Ясно ли е? И с това почваме. Ще се ебем като луди. Голяма работа, че ще се поизпотим. Да не съм някаква свенлива ученичка?
— Добре — съгласи се мъжът.
Когато приключиха и взе да гали по открития врат легналия по корем изтощен мъж, Аомаме изпита силно желание да забие острата си игла в онова му специално място. Защо пък не, мина й през ум. Ледокопчето е все още в чантата й, увито в плата. Иглата, чието заостряне й бе отнело толкова време, се пази от специално омекотения корк. Колко му е да чукне за миг дървената му дръжка с ръба на дясната длан… Той няма и да усети какво го е умъртвило. И никаква болка. Медицинското заключение ще гласи „естествена смърт“. Естествено, успя да се озапти. Никаква причина нямаше да премахне този човек от обществото, освен тази, че вече и бе ненужен. Аомаме тръсна глава и прогони опасната мисъл от ума си.
Пък и той не е съвсем лош човек, рече си. И в леглото си го биваше. Притежаваше достатъчно контрол да я изчака тя да свърши, преди да се изпразни. Формата на главата му и степента на оплешивяване й бяха съвсем по вкуса. И пенисът му й беше по мярка. Държеше се възпитано, обличаше се с вкус и никак не беше нахален. Е, беше ужасно скучен, което я подразни, но това не бе престъпление, изискващо смъртно наказание. Вероятно.
— Може ли да пусна телевизора? — попита.
— Може — отвърна той, все още по корем.
Изгледа, излежаваща се гола, новините в единадесет часа от начало до край. В Близкия изток Иран и Ирак продължаваха да водя кръвопролитната си война — забатачена, без всякакви изгледи за край. В Ирак бесеха по стълбовете млади дезертьори за назидание на останалите. Иранското правителство обвиняваше Саддам Хюсеин, че използва нервнопаралитични газове и биологическо оръжие. В Америка Уолтър Мондейл и Гари Харт се борят кой да е кандидат-президентът от Демократическата партия. Нито единият, нито другият има вид на кандидат за титлата „най-умният човек на света“. Умните президенти обикновено стават мишена на наемни убийци, поради което по-интелигентните хора, изглежда, правят всичко възможно да не бъдат избрани.
На Луната продължава строителството на постоянна обсерватория. И този път сме свидетели на необичайно сътрудничество между Съединените щати и Съветския съюз, както стана и с проекта за обсерватория в Антарктика. Обсерватория на Луната ли, наостри слух Аомаме? И за това не съм чувала. Какво ми става напоследък? Реши, че не си заслужава да се замисля кой знае колко. Мъчеха я много по-спешни проблеми. Голям брой жертви при пожар в мина в Киото; случаят се разследва от властите. Аомаме не можеше да си обясни защо продължава копаенето на въглища в ера, в която на Луната се строят бази. Америка притиска Япония да либерализира финансовия си пазар. „Морган Стаили“ и „Мерил Линч“, изглежда, са притиснали правителството да им намери нови източници на печалба. Следващият репортаж бе от префектура Шимане, където умна котка се научила сама да си отваря прозореца, че да излиза навън. А след като излезела, затваряла след себе си прозореца. Дресирана била от собственика си. Аомаме наблюдаваше с възторг как грациозното черно коте се извръща, протяга лапа и с хитър поглед затваря плъзгащия се прозорец.