Выбрать главу

Последваха куп други репортажи, но нито един не споменаваше да е открит труп в хотел в Шибуя. Когато новините свършиха, Аомаме изключи телевизора с дистанционното. В стаята цареше тишина, нарушавана единствено от тихото ритмично дишане на спящия до нея мъж.

Другият, в хотелската стая, сигурно още лежи свлечен върху бюрото, и той с вид на заспал като тукашния. Но без да диша. Онзи гад поне няма повече да се събуди и да стане. Аомаме впери поглед в тавана и се помъчи да си представи трупа. Тръсна леко глава и си позволи да се намръщи насаме. После се изсули от леглото и си събра дрехите от пода една по една.

Шеста глава

(Тенго): Означава ли това, че ще се отдалечим доста от града?

Следващото обаждане на Комацу бе рано в петък, малко след пет. Тенго тъкмо сънуваше как минава по дълъг каменен мост над река. Тръгнал бе да прибере някакъв документ, който бе забравил на отсрещния бряг. Беше сам. Реката бе пълноводна и красива, тук-таме с по някой пясъчен нанос. Течеше си кротко, а по наносите растяха върби. Елегантни пъстърви щъкаха из бистрите води. Яркозелените листа на върбите докосваха едва-едва повърхността на реката. Пейзажът беше като от китайска гравюра. Тенго се събуди и погледна в тъмното будилника до възглавницата си. И, разбира се, не му бе никак трудно да познае кой се е раззвънял по никое време.

— Имаш ли текстообработваща машина, Тенго? — попита Комацу.

Никакви „добрутро“ или „станал ли си вече?“. За да е буден в този час, Комацу явно бе будувал цяла нощ. Не беше от хората, които стават рано, за да посрещнат изгрева. И вероятно се беше сетил да попита Тенго нещо, преди да си легне.

— Не, разбира се. Откъде да я имам? — отвърна Тенго. Все още бе заобиколен от пълен мрак по средата на дългия мост. Рядко сънуваше толкова ярки сънища. — Не че искам да се оплаквам, но не мога да си позволя подобен лукс.

— А можеш ли да ползваш такава машина?

— Мога. И текстообработваща, и истински компютър. В школата ги има. И постоянно работя на тях.

— Прекрасно. Искам още днес да си купиш една. Нищо не разбирам от техника, затова оставям на теб да си избереш марката и модела. И да ми изпратиш сметката. Държа да се заловиш незабавно с преработката на „Въздушната какавида“.

— Нали разбирате, че става дума за най-малко двеста и петдесет хиляди йени, и то ако е от най-евтините?

— Няма проблем.

Тенго изви учудено шия:

— Да не искате да кажете, че ми подарявате текстообработваща машина?

— Точно така — от тайното ми лично фондче. Проект като нашия заслужава поне толкова инвестиция. С икономии доникъде няма да стигнем. Както знаеш, „Въздушната какавида“ пристигна под формата на ръкопис на текстообработваща машина, а това ще рече, че и ние ще трябва да ползваме такава за пренаписването й. Искам новият ръкопис да прилича на стария. Можеш ли да почнеш от днес преработката?

Тенго поразмисли за миг:

— Мога да започна, когато реша, но Фука-Ери иска да ме запознае тази неделя с някого, преди да ми даде разрешение, а аз, естествено, още не съм се срещнал с човека. Ако преговорите се окажат неуспешни, времето и парите ни ще отидат нахалост.

— Не се притеснявай. Всичко ще се уреди. Не се тревожи за подробностите. Залавяй се веднага за работа. Работим срещу времето.

— Убеден ли сте, че срещата ще мине успешно?

— Имам такова вътрешно усещане — каза Комацу. — Винаги се водя по вътрешните си усещания. Може и да нямам никакъв талант, но имам силни инстинкти, независимо че самият аз го казвам. Благодарение точно на тях съм оцелял толкова години. Между другото, ти, Тенго, знаеш ли коя е най-голямата разлика между таланта и вътрешното усещане?

— Никаква представа нямам.

— Може да си страшно талантлив и пак да гладуваш. Но ако имаш изострени инстинкти, никога няма да те мъчи глад.

— Ще го запомня — рече Тенго.

— Нали ти казвам: за нищо не се притеснявай. Може да почнеш от днес.

— Щом казвате. Така или иначе, само исках да не ми се налага да се ритам по задника за това, че съм почнал преждевременно.

— Остави подобни грижи на мен. Поемам цялата отговорност.

— Хубаво. Днес следобед имам една среща, но след това съм свободен да работя. Още тази сутрин ще потърся текстообработваща машина.

— Това е прекрасно, Тенго. Разчитам на теб. С обединени усилия ще преобърнем света.