Омъжената приятелка на Тенго му се обади малко след девет, след като бе откарала съпруга и децата си до гарата за всекидневното им пътуване. Днес й беше денят да посети апартамента на Тенго след обяд. Срещите им винаги ставаха в петък.
— Нещо не съм добре — оплака му се. — Няма да мога да дойда днес. Ще се видим следващата седмица.
„Не съм добре“ беше евфемизъм, че й е дошъл мензисът. Възпитана бе да предпочита деликатните, евфемистични изражения. В леглото обаче не се отличаваше нито с деликатност, нито с евфемистичност, но това си беше отделен въпрос. Тенго отвърна, че ще му липсва този ден, но щом като нямало начин…
Истината беше, че точно този петък никак нямаше да му липсва. Сексът с нея му доставяше удоволствие, но чувствата му бяха вече ориентирани към пренаписването на „Въздушната какавида“. Идеите се надигаха у него като форми на живот в някакво първично море. В това отношение не се различавам никак от Комацу, мина му през ум. Нищо още не е официално решено, но чувствата ми сами се движат вече в тази посока.
В десет отиде в Шибуя и с кредитната си карта плати за една текстообработваща машина „Фуджицу“ — последен модел, много по-лек от предходните. Към покупката си добави и касети за принтиране и хартия. Отнесе всичко у дома, настани машината върху бюрото и включи щепсела. В школата ползваше десктоп вариант на текстообработваща машина „Фуджицу“, така че между нея и новия му портативен модел нямаше сериозна разлика в основните функции. И за да се убеди, че знае как да я ползва, се впусна в пренаписването на „Въздушната какавида“.
Нямаше ясен план как ще я пренапише, нито установен метод или предварително изготвен конспект, а само някоя и друга конкретна идея за отделни раздели. Не беше дори убеден, че изобщо е възможно да се пренапише логически една творба, основана върху фантазията и чувствата. Комацу бе прав в едно — стилът търпи значително подобрение, но ще се справи ли, без да разруши фундаментално естеството и атмосферата на повестта? Няма ли да е равносилно това на опит да вкара скелет в една пеперуда? Подобни мисли успяваха единствено да го объркат и тревожат. Но събитията вече бяха поели своя ход и той разполагаше с ограничено време. Не можеше да си позволи да си седи така, със скръстени ръце, и да умува. Можеше единствено да решава един малък, конкретен проблем след друг. И да се надява, че докато преработва детайлите поотделно, цялостният образ ще се изгради от само себе си.
„Сигурен съм, че ще се справиш, Тенго“, бе обявил убедено Комацу и по някаква необяснима причина Тенго бе приел думите му безрезервно — засега поне. Комацу може и да беше съмнителна личност както на думи, така и на дела, но по принцип се грижеше единствено за себе си. Ако се наложеше, щеше да изостави Тенго да се пече на огъня, без да му мигне окото. Но както обичаше сам да се хвали, притежаваше специален редакторски инстинкт. Вземаше решенията си на мига и ги изпълняваше категорично, без да го вълнува чуждото мнение — незаменимо качество за един прекрасен фронтови командир, но у Тенго то отсъстваше напълно.
Докато се организира да започне преработката на „Въздушната какавида“, стана дванадесет и тридесет. Набра без поправки първите няколко страници от ръкописа в текстообработващата машина и спря на подходящо място в повествованието. Първо ще пренапише този блок от текста; ще преработи стила, без да променя нищо в съдържанието. Все едно преустройваш апартамент. Оставяш ненарушена основната конструкция, запазваш мястото на кухнята и банята, но изкъртваш и подменяш подовата настилка, тавана, носещите и разделителните стени. Аз съм просто един кадърен майстор, комуто е поверена цялата работа, убеждаваше се Тенго. И понеже не са ми дали чертежи, мога да разчитам единствено на интуицията и опита си и да се справям с проблемите един по един, в реда на възникването им.
След като го набра, препрочете текста на Фука-Ери и взе да добавя пояснения там, където му се струваше мъгляв, да изглажда изказа, да премахва излишните изрази и пасажи, да размества по някое изречение или абзац. Фука-Ери избягваше максимално прилагателните и наречията, затова и Тенго гледаше да се придържа към тази й особеност, но тук-там му се струваше, че все пак има нужда от повече описателност, та добавяше каквото смяташе за необходимо. Като цяло стилът й бе младежки, непревзет, и хубавите места така се открояваха спрямо слабите, че да ги разграничава се оказа по-лесно, отколкото бе очаквал. Спонтанността придаваше на отделни пасажи неяснота и тромавост, но в същото време внасяше в други изненадваща свежест. Не му оставаше нищо, освен да изхвърли и подмени първите и да остави вторите.