— Свърши ли работа? — попита я.
— Май да — отвърна Аомаме.
Седна до него, взе ключа и го пусна в едно от вътрешните джобчета на чантата си. Поседяха известно време, без да разговарят, а вместо това наблюдаваха гостуващите в градината птици. Още нямаше вятър и клоните на върбите висяха неподвижно. Няколко клона почти стигаха до земята.
— Оправя ли се жената? — попита Аомаме.
— Коя жена?
— Жената на получилия инфаркт в хотела в Шибуя.
— Да се оправя ли? Ни най-малко. Поне засега — отвърна намръщено Тамару. — Все още е в шок. Едва говори. Ще й е нужно доста време.
— Как изглежда?
— Към тридесет и нещо. Няма деца. Хубавка. Има вид на свестен човек. Стилна. За жалост, това лято ще мине без бански костюми. Може би и следващото. Видя ли полароидните снимки?
— Току-що.
— Ужас, нали?
— Страшен.
— Често срещана схема — каза Тамару. — Талантлив мъж, уважаван, с добро семейство, впечатляваща кариера, високо обществено положение.
— Но в дома си се превръща в съвсем друга личност — продължи мисълта му Аомаме. — Особено ако се напие. Тогава го избива на насилие. Но само спрямо жените. И може да пребие единствено жена си. Пред всички останали демонстрира само добрата си страна. Всички го мислят за нежен, любещ съпруг. Жена му се опитва да разгласи какви ужасни неща й причинява, но никой не й вярва. Съпругът е наясно с това и когато я бие, избира места по тялото, които ще й е трудно да покаже пред хората, така че внимава да не й нанесе видими синини. Това ли е „схемата“?
— В общи линии — кимна Тамару. — Само дето този не е пиел. Бил абсолютен трезвеник и нищо не криел. Отвратителен случай. Тя искала да се разведат, но той дума не давал да се отвори. Кой знае? Може и да я е обичал. Или пък не е искал да се лиши от толкова удобна жертва. Или пък му е доставяло удоволствие да изнасилва жена си.
Тамару вдигна първо единия си крак, после другия, да провери блясъка на обувките си. След това продължи:
— Развод, естествено, може да се получи лесно при доказано битово насилие, но става с много време и пари. И ако съпругът си намери добър адвокат, може сума ти неприятности да ти причини. Брачните съдилища са претоварени, съдиите не достигат. Дори да успееш да се разведеш и съдията да присъди в твоя полза еднократно обезщетение или издръжка, броят на мъжете, които наистина плащат, е малък. Има сума ти начини да се измъкнеш. В Япония почти няма случаи бивш съпруг да е бил осъден на затвор затова, че не е плащал. Достатъчно е да демонстрира желание да плати и да преведе някоя малка сума, и съдът обръща глава настрани. Все още мъжете заемат водещата позиция в японското общество.
— Може и така да е — каза Аомаме, — но по щастливо стечение на обстоятелствата един от тези побойници съпрузи изкара смъртоносен инфаркт в хотелска стая в Шибуя само преди дни.
— „Щастливо стечение на обстоятелствата“ ми звучи прекалено директно — цъкна с език Тамару. — По-добре би било „Поради намеса свише“. Така или иначе, никой не е изразил съмнения относно причината за смъртта, нито застрахователната сума е толкова висока, че да привлече внимание, така че и застрахователят няма да се усъмни. Ще я изплатят безпроблемно. И все пак става дума за една прилична сума, която ще й позволи да започне нов живот. Да не говорим колко време и пари икономисва от разминалото й се бракоразводно дело. Когато всичко приключи, ще са й били спестени куп сложни и безсмислени юридически процедури и произтичащите от тях психически терзания.
— А пък и онова гадно копеле няма да може да се прехвърли на следващата си жертва.
— Поради намеса свише — добави Тамару. — Накрая всичко си идва на мястото благодарение на навременния инфаркт. Добрият край оправя всичко.
— Стига все някъде да му се вижда краят — каза Аомаме.
Тамару оформи няколко бръчици около устата си, които бегло напомняха на усмивка:
— Край някъде трябва да има. Само дето липсва табела с надпис „Това е краят.“ Да не би на най-горното стъпало на стълбата да пише „Това е последното стъпало. Моля, не се качвайте по-нагоре“?
Аомаме завъртя глава.
— Това имам предвид — каза Тамару.
— Стига да запазиш здравия си разум и да държиш очите си отворени, ще разбереш къде е краят — заключи Аомаме.
Тамару кимна:
— А и да не разбереш, краят неизменно е там — и посочи с палец надолу.